Саймон Бекетт - Мъртви води

Къде ми беше умът?

Осъзнах, че Рейчъл ме гледа, когато донесе чиниите на масата. Заставих се да се усмихна. Вече бях тук. Можех поне да се постарая да направя най-доброто от вечерта.

Фей се домъкна по стълбите с мъченическо изражение на отегчение.

— Къде е Джейми? — попита Траск.

Дъщеря му издърпа със скърцане един стол и се пльосна в него.

— Каза, че не бил гладен.

— Ще отида да го доведа — предложи пъргаво Рейчъл, но Траск вече се беше изправил. На лицето му бе изписано същото изражение със стиснати устни, което бях видял преди това и при сина му.

— Не, не си прави труда.

Рейчъл притеснено проследи спускането му по стълбите. Кучето дойде да седне в краката на Фей и докато тя беше заета да го гали и да му говори, станах от масата и отидох при Рейчъл, която вадеше тавичка от печката.

— По-добре да си вървя — заявих.

Рейчъл погледна към Фей, остави съдинката и се обърна към мен.

— По-зле ще е, ако тръгнеш сега.

Не виждах колко по-зле може да стане.

— Съжалявам, не трябваше да идвам.

— Радвам се, че дойде! — отвърна тя тихо.

Усетих нещо да трепва и да се разплита, докато зелените й очи се взираха в мен, възел, който носех от толкова време, че вече бях спрял да го забелязвам. Рейчъл задържа погледа ми, докато стъпките по стълбите обявиха завръщането на Траск и сина му. След това взе няколко чинии от плота и ми ги подаде.

— Ако обичаш?

По дяволите!

Чудех се какво си мисля, че правя, но отнесох чиниите. Траск и Джейми се появиха, докато ги слагах на масата. И двамата не изглеждаха доволни, докато мълчаливо сядаха по местата си. Джейми въздъхна превзето при сядането си и впи поглед в сестра си, която се наведе да погали кучето.

— Струва ми се, че водите състезание коя от вас ще си сложи най-много превръзки.

— Млъквай.

— Според мен Кейси печели. Трябва да почнем да й викаме ФранкенКейси отсега нататък.

— Не, не трябва.

— О, то е живо, господарю! То лае!

— Спри! Ти приличаш на Франкенщайн!

— И сътворих псето! Стани, Франкенкейси, стани!

— Млъквай ! — нареди сестра му, но и двамата се смееха.

— Добре, стига толкова! — обади се Траск и мигът веселие свърши. Отново се възцари тишина и Рейчъл донесе печеното на масата.

Стърженето на лъжицата за сервиране звучеше твърде силно, докато тя сервираше храната. Погледнах през големия прозорец и видях, че нощта отново го е превърнала в тъмно огледало. Потокът беше изчезнал зад замъгленото отражение на стая, където петима души седяха около маса като нашата. Не изглеждаше да се забавляват повече от нас.

— Сипете си картофи и броколи — предложи Рейчъл, разпредели димящо готвено пиле по чиниите и ги раздаде.

Фай се намръщи.

— Мразя броколи.

— Това е, защото е храна за мозъка, а ти нямаш такъв! — тонът на брат й беше все още шеговит, но тя се намръщи.

— По-умна съм от теб!

— Да, ама друг път.

— Напротив! Ако си толкова умен, защо се издъни на глупавите изпити?

— Стига толкова! — отсече Траск. — Фей, изяж броколито и спри да се хвалиш.

— Няма да…

— Казах, стига толкова!

Музикалното издрънчаване на приборите сякаш подчерта настъпилото мълчание.

— Храната е превъзходна! — обявих и си взех нова хапка.

Рейчъл се усмихна, по-скоро благодарна за опита за разговор, отколкото за комплимента.

— Благодаря. Рецептата се нарича пиле "Строганов", но е просто засукано име за запечено пиле с гъби.

— Много е добро — добросъвестно се включи и Траск: Пресегна се да си сипе още вино. Забелязах Рейчъл да го следи. Джейми също.

— Може ли и на мен една чаша?

— Не.

— Защо не?

— Нека просто вечеряме, може ли?

— Не виждам защо да не мога да пийна малко вино. На осемнайсет съм, навън пия.

— Не и в тази къща. Щом отидеш в университет, можеш да правиш каквото си искаш, но докато си тук, ще постъпваш както аз кажа.

Усетих присвиване в стомаха, след разговора с Джейми вече знаех какво ще последва. Момчето се намръщи.

— Казах ти, че няма да ходя в университет.

Траск спря да дъвче за момент, после си отряза ново парче пиле.

— Не започвай пак.

— Не съм започнал. Ти повдигна темата.

— Тогава я зарежи. Няма да водим този разговор точно сега.

— Добре. И бездруго няма за какво да го водим. Решението е мое и вече съм го взел.

Фей дъвчеше бавно и ги гледаше с ококорени очи.

— Не искам Джейми да заминава!

Брат й се усмихна насилено.

— Всичко е наред, никъде не съм тръгнал.

— Не се меси, Фей — озъби й се Траск. — А ти, Джейми, не давай на сестра си обещания, които не можеш да удържиш. Не е честно да й подхранваш надеждите.