Саймон Бекетт - Мъртви води

Джейми вдигна ръце.

— О, стига де! Тя дойде тук, искаше да я водя на някакво скапано парти утре и когато отказах, ме шамароса и избяга! Непрекъснато създава проблеми!

— Трябвало е да ти откъсне топките, не да те удря! — Юмруците на Кокър бяха свити, но той успя да се сдържи. — Стейси не би дошла тук, знае какво я чака! Звъннал си й, че имаш да й казваш нещо важно, накарал си я да се срещне с теб извън града и след това си я нападнал! За малко да й скъсаш блузата!

— Татко, това са глупости!

— Джейми си беше у дома цял ден — отсече с каменно изражение Траск. — Не знам какво е правила дъщеря ти, но мога да ти кажа, че той не е ходил никъде.

— Откъде знаеш? Гледал си го през цялото време, така ли? — изсумтя Кокър. — Защитавал си го и преди и сега пак го правиш!

Случващото се не ми влизаше в работата, но не можех да си мълча, когато знаех нещо, което не беше известно никому.

— По кое време се е случило? — попитах.

Кокър ме погледна сърдито:

— Теб пък какво те интересува, по дяволите?

— Бяла фиеста със спортни лепенки за малко да ме прегази пред къщата за гости преди около час — казах. — Тъкмо идвах насам, а тя се връщаше към града.

Механикът размърда челюстта, сякаш за да преглътне тази информация.

— Майната ти! Стейси не би стъпила тук, даже и мъртва!

Поколебах се, след това реших, че е най-добре да му кажа.

— Беше тук и през уикенда. Видях я, докато чаках да ми ремонтират колата…

Ако бе приел да ми оправи колата, щеше буквално да завари дъщеря си на паркинга, но знаех, че не бива да го споменавам. Траск погледна сърдито сина си.

— Стейси е идвала тук?

Кокър не даде време на Джейми да отговори и съсредоточи гнева си върху мен.

— Лъжеш! Прикриваш ги!

— О, за бога, защо на някакъв проклет непознат ще му пука достатъчно, че да си измисля версии? — възмути се Траск. — И защо не вземеш да покажеш малко интерес към моята дъщеря? Изписаха я от болницата едва сутринта, а сега нахлуваш в къщата ми да отправяш заплахи!

Не мисля, че до този момент Кокър изобщо бе забелязал присъствието на Фей. Погледна несигурно към уплашеното момиченце, сгушено зад Рейчъл, и се вторачи в превръзките по ръцете й.

Но въпреки това не беше готов да отстъпи. Пак се обърна към Джейми.

— Стейси няма да си измисля без причина. Знам, че си й направил нещо, копеленце малко!

Това му спечели горчив смях.

— Да бе, понеже тя е толкова…

— Джейми! — Траск се вторачи в сина си, после заговори на Кокър: — Каза каквото имаше да казваш. Сега се махай или ще извикам полицията!

Механикът беше започнал да се успокоява, но сега гневът му се разпали отново. Посочи с дебелия си пръст Джейми.

— Приближиш ли пак дъщеря ми, ще те убия!

Избута ме и тежко заслиза по стълбите. Малко по-късно входната врата се затвори с трясък. Няколко секунди никой не помръдна и не проговори, после Траск се обърна към сина си:

— Какво си направил?

— Нищо не съм правил! Знаеш я каква е!

— Да, знам, и затова те питам какво си направил, че да излъже така баща си. Какво си й казал?

— Нищо, просто… — той сякаш се срина. — Нарекох я дебела крава и й казах да се разкара… Тя не иска да ме остави на мира. Така де, защо не може просто да разбере, че…

— В кабинета ми.

— Татко, кълна се…

— Веднага!

Раменете на Джейми увиснаха и той последва баща си надолу. Докато минаваше край масата, тресна отгоре й ножа, който държеше. Той издрънча по дървото и се завъртя полека, преди да спре.

Рейчъл ме изпрати до колата. Този път дори не направи опит да ме убеди да остана. Престорихме се, че не чуваме повишените гласове, които идваха от кабинета на Траск, докато тя опаковаше малко храна. Гледах я как сипва готвеното в чиния и ми стана жал, че е принудена от обстоятелствата и от съвестта си да живее със семейство, чиято единствена връзка с нея е една споделена трагедия. Чудех се дали би останала толкова дълго, ако е имала по-добри отношения със сестра си, и дали вината за последната им свада не е това, което я задържа.

Нощта бе станала хладна, влажният ветрец ухаеше на блато.

— Как е носът ти? — попита Рейчъл, докато вървяхме по пътеката между дърветата.

Пипнах го, за да проверя. Все още ме болеше от удара на Кокър, но не кървеше.

— Ще оживея.

— Радвам се — усмивката й угасна. — Не беше точно мирна вечеря, а?

— Беше различна.

Тя се засмя уморено.

— Май все те завличаме в проблемите си. Помниш ли, че ти казах, че Джейми и Стейси имат история? Е, беше малко по — сложничка.