Саймон Бекетт - Мъртви води

Задната броня и гумите на кола.

По времето, когато полицията пристигнала, колата се виждала достатъчно — била малка и бяла, с червена спортна лента. Следите от гуми в тинята показвали къде е излязла от пътя на завоя, преди да се преобърне, след като се е спуснала под ъгъл по брега. Била спряла в потока, на покрив и килната под ъгъл. Шофьорската врата била отворена, но — както Кокър бил установил, след като лично се хвърлил във водата, — от шофьорката нямало и следа. В колата била останала само чанта с портмонето и шофьорската книжка на Стейси Кокър.

— Изглежда, е взела завоя твърде бързо, изгубила е контрол и се е преобърнала — сподели Лънди.

Намирахме се в болничната столова, на изолирана маса, разположена встрани от другите хранещи се. Не че бяха кой знае колко — обедният наплив бе отминал и повечето маси стояха празни. Лънди беше наминал в моргата да ми съобщи за случилото се. Изглеждаше притеснен, както стоеше до масата за аутопсии и подрънкваше с монетите в джоба си, а аз режех разложените меки тъкани от втория труп и започнах да цепя свързващите сухожилия и хрущялите на големите стави. Беше необичайно полицай да се притеснява от такива неща и той не бе показал подобни признаци, когато намерихме двете тела. Но ми се стори облекчен, когато предложих да прекъснем за обяд и тръгнахме към близката столова.

— Коланът е бил разкопчан, така че е вероятно Стейси сама да го е свалила и да е изпълзяла от колата — продължи той и изсипа второ пликче захар в пластмасовата чашка с чай. — Или не си е дала труда да го слага и е изпаднала през вратата при преобръщането на колата. И в двата случая ще трябва да приемем, че е била отнесена от прилива, иначе досега да сме я намерили.

Все още се опитвах да осмисля тази нова трагедия. Тази сутрин бях минал по по-прекия път към моргата и така бях пропуснал оградения участък от Бакуотърс, където са открили колата на Стейси Кокър. До пристигането на Лънди не знаех за случилото се. Той искаше да му разкажа своята версия за събитията от предишната вечер. Кокър беше казал на полицията, че дъщеря му минала на скорост покрай къщата за гости, което ме правеше последният човек, който я е видял преди катастрофата. И твърде вероятно последният, който я е видял жива.

— Колко бързо караше? — попита Лънди.

Спомних си въздушната струя, която ме засмука след прелитането на колата и за малко да ме събори.

— Изчезна за секунда, така че е трудно да се каже. Но бързо.

Инспекторът кимна мрачно. Изглеждаше уморен, торбичките под очите му бяха станали по-големи и лицето му имаше нездрав цвят. Но пък бе имал тежка нощ.

— Съвпада. Тя си беше доста гореща глава и при най-добри обстоятелства, а току-що се е била скарала с Джейми Траск… Вече има отнети точки за каране с превишена скорост.

— Сега какво ще стане?

Лънди разбърка чая си с пластмасова лъжичка.

— Изкарали сме хеликоптера и Морския корпус, както и пешеходни патрули, които претърсват Бакуотърс. Но сам видя какво представлява районът. Отливът вече е настъпвал по времето, когато баща й е намерил колата, така че е могла да стигне къде ли не. Най-добрият й шанс е отливът да я изнесе чак до естуара, понеже тогава рано или късно ще я изхвърли на Бароус.

Инспекторът говореше за труп, не за ранена жертва.

— Не смяташ, че има шанс да е още жива, така ли?

— Винаги има шанс.

Тонът му даде ясно да се разбере колко невероятно му се струва. Дори ако Стейси бе успяла да изпълзи от колата, вместо да падне, все пак би й се наложило да се бори с прииждащото течение в студената вода. Знаех колко силно теглеше, когато колата ми заседна на брода. Тогава водата ми стигаше до коленете, а и не бях преживял катастрофа. Замаяна и вероятно пострадала, дърпана надолу от мокрите дрехи и объркана от тъмнината, надали щеше да й е лесно да стигне до брега.

Фактът, че водехме този разговор, предполагаше, че не е успяла.

— Как го понася Кокър?

Лънди изкриви уста, а мустаците му щръкнаха при следващата глътка чай.

— Както би очаквал. Ако има грам разум, Джейми Траск ще гледа да стои далеч от него.

Не се бях замислил за това, но Лънди бе прав. Джейми не носеше пряка отговорност за катастрофата, но не мисля, че Кокър гледаше на нещата по същия начин.

Помълчахме под съпровода на глъчката в столовата. Добросъвестно продължих да си дъвча сандвича със сирене, а Лънди разкъса целофанената опаковка на пакетирано парче плодова торта. Вече беше обядвал, но реши, че има място за десерт. За да ми прави компания, както каза, със смутена усмивка.