Саймон Бекетт - Мъртви води

— Странни места са тези — каза изведнъж, като огледа полупразната зала. — Болничните заведения, имам предвид. Винаги са еднакви, независимо къде отидеш. Всичко изглежда нормално, но не е, ако разбираш какво искам да кажа.

Всъщност не се бях замислял досега, но пък навремето бях работил и бях карал стажа си в болница. Това ти дава различна гледна точка.

— Хората трябва да ядат.

— Предполагам… — Инспекторът си дояде тортата и разсеяно започна да чупи парченца стиропор от ръба на чашката си. — Утре и аз ще съм тук. В болницата имам предвид, не в столовата.

Погледнах го и се замислих дали това обяснява странното му настроение.

— Всичко наред ли е?

Инспекторът ми се стори засрамен, сякаш съжаляваше, че е споделил толкова много.

— О, просто рутинна процедура. Ендоскопия. Смятат, че може да имам язва. Много шум за нищо, но нали знаеш какви са докторите.

— Досадна пасмина сме, а?

Бях забелязал, че Лънди пие таблетки срещу киселини, но го приписах на лошо храносмилане. Той ми се усмихна, признавайки, че е забравил, че самият аз съм бил общопрактикуващ лекар.

— Как върви с трупа от потока? — попита и смени темата. — Успя ли да прегледаш доклада от аутопсията, който ти пратих?

— Да, и още как — новината за Стейси Кокър доминираше разговора ни до момента и не бях имал възможност да подхвана друга тема. — Има много повече счупени кости, отколкото очаквах.

— Не биха ли могли да дойдат от сблъсък с лодка?

— Възможно е, но лодката трябва да се е движила много бързо или да е наистина голяма, за да нанесе такива травми. Трудно бих могъл да си представя нещо подобно да се случи в Бакуотърс.

— Не знаем откъде е дошъл трупът. Може да е донесен от естуара или дори от открито море. –

— И да е останал на вода достатъчно дълго, за да се оплете в бодливата тел?

Лънди се вторачи в парченцата от ръба на чашката си.

— Знам. Не изглежда вероятно, нали? Трудно е да си представиш нещо друго, способно да нанесе същите травми на лицето, освен перка на двигател…

— Сигурно.

Веждите му подскочиха нагоре.

— Да не си открил нещо?

— Може и да съм — признах. — На рентгеновата снимка не се виждат достатъчно подробности. Няма да съм сигурен, докато не огледам самия череп.

— Е, дръж ме в течение! — Лънди вече беше изгубил интерес. — Между другото, проверих шофьора на сър Стивън. Казва се Брендън Портър. На четиридесет и девет е, кара за Вилиърс повече от двайсет години. Като по-млад си падал дребен мошеник, но на осемнайсет се записал в армията и влязъл в правия път. Взели го за заместник, когато шофьорът на сър Стивън се разболял, и накрая получил щатна длъжност. Струва ми се странна птица, но щом работи за него толкова време, несъмнено си е намерил топло местенце.

— И защо според теб ме разпитваше? Дали се е надявал да докладва, ако му споделя нещо?

— Сър Стивън едва ли се нуждае точно шофьорът да му казва какво става — отвърна Лънди сухо. — Сигурно би докладвал, ако си му казал нещо по-пикантно, но предполагам, че просто се е пробвал. Сигурно се е надявал, че ще си по-отворен, ако оплюе Лео.

Помислих си за многозначителната усмивка на шофьора, докато обиждаше сина на работодателя си. Следеше да види как ще реагирам.

— Рискувал е обаче, не мислиш ли? Ами ако вестта стигне до сър Стивън?

Лънди изсумтя:

— Ти би ли му казал нещо такова?

Не, трябваше да призная, че не бих. Но въпреки това Портър беше или твърде небрежен, или прекалено уверен в положението си, за да рискува.

— А какво ще кажеш за това, че знаеше за втория труп?

— Не можем да направим кой знае какво. Хората рядко си затварят устата, а местната преса и бездруго вече е хванала нишката, което нямаше как да се избегне, след като Траск заведе дъщеря си в болницата. Официалното твърдение е, че трупът е на неизвестен мъж и предхожда изчезването на Лео Вилиърс, така че журналистите си мислят за случайна смърт, която не е свързана с другите разследвания. Което също е възможно.

Погледнах Лънди изпод вежди. Той се усмихна.

— Знам, и аз не вярвам в съвпадения. Но е по-добре на този етап да не шумим много. Като изключим сър Стивън, който така или иначе отказва да ни повярва, всички все още смятат, че трупът от естуара е на Лео Вилиърс. Предпочитаме да си остане така, поне докато получим потвърждение от ДНК изследването. Ако Вилиърс е още жив, ще има по-голяма вероятност да го хванем, докато вярва, че е в безопасност.

— Смяташ, че може още да се навърта наоколо?