Саймон Бекетт - Мъртви води

— Имаш предвид заради Стейси ли? — тя въздъхна. — Все още са в шок, ако трябва да съм честна. Полицията намина да вземе показания от Джейми. Той се самообвинява, което е безсмислено. Но в подобни случаи трудно се намират думи за успокоение…

От собствен опит знаех, че нищо не би могло да му помогне.

— Ще пийнеш ли чаша вино? Имам пино ноар и совиньон блан.

— Предпочитам совиньона, моля — усмивката на Рейчъл беше уморена и благодарна. Тя започна да разопакова торбите. — Направих рачешки питки, така че се надявам да ядеш ракообразни. За десерт има само кучешка торта, заради цялата лудница нямах възможност да приготвя друго. А и ти не успя да я опиташ снощи, така че сега е моментът.

— Направо нямам търпение!

Смехът й бе задавен, но звучеше искрено.

— Добре, с това си заслужи да не ти дам и троха!

— Искрено го казах — възразих и отворих виното.

— Да, разбира се — Тя прие поднесената чаша и отпи. Размърда рамене и въздъхна. — Боже, колко добре ми идва!

Все още беше видимо напрегната и не мисля, че се дължеше само на дъщерята на Кокър. Но бях наясно, че не бива да я притискам: щеше да ми каже и сама, когато му дойде времето… или пък да си премълчи. Каквото и да я притесняваше, явно го изтласка от ума си, щом се захвана да приготвя донесената храна. Дъждът чукаше по прозореца, докато похапвахме на малката маса, но под топлото сияние на лампата къщата за гости изглеждаше уютна като пашкул. Говорехме за дреболии. Не че избягвахме темите за Стейси Кокър, сестрата на Рейчъл и разследването, просто отлагахме нуждата да ги обсъждаме. Тя ми разказа повече за предишния си живот, за слънцето и ежедневието на открито и как се е гмуркала в Бариерния риф. Без самосъжаление ми сподели и малко повече подробности за връзката си с морския биолог, която завършила, след като преспал с докторантка.

— Като се замисля, беше почти забавно. Същата сутрин, в която се скарахме, камерата за подводни снимки се заклещи в скалите на дванайсет метра дълбочина. Рик толкова се стремеше да ме избягва, че се писа доброволец за гмуркането, въпреки че беше видял наблизо тигрова акула… — Рейчъл се ухили злостно и сви шепи около виното, докато си припомняше. — При друг случай щяхме да изчакаме, но май той мислеше, че това е по-малкото зло, отколкото да остане на корабчето с мен.

— Толкова ли си страшна?

— Имам си моментите. А и му бях наистина бясна. Точно преди да се прехвърли през борда, донесох на палубата кофа с рибешки вътрешности и му казах, че ще я изсипя във водата, докато той е долу.

— Това е жестоко — поколебах се. — Не си го направила, нали?

— Не, но му изтрих самодоволното изражение от лицето.

Измихме чиниите и направих кафе, докато Рейчъл разопакова десерта. Огледах кучешката торта, докато ми подаваше парчето от нея.

— Я ми припомни какво имаше в нея?

— Като цяло се състои от рафинирана захар и преработени мазнини. Ето.

Отряза малко парченце и ми го подаде. Предпазливо го захапах.

— Боже, ама то е вкусно!

— Казах ли ти? — усмихна се Рейчъл.

Не си спомнях последния път, когато съм се чувствал така приятно с някого. Не беше заради виното, не пихме особено много. Но когато тя замълча, долових ясно леката промяна в настроението й. Знаех какво предстои, още преди да заговори.

— Съжалявам, че не бях в особено добро настроение — каза. — Нали се сещаш, когато дойдох.

— Не съм забелязал.

Тя ми се усмихна предпазливо:

— Направо ти повярвах. Просто днес беше кошмарен ден. И все си мисля за снощи, че ако Кокър беше дошъл до къщата по другия път, можеше да намери Стейси навреме. Представяш ли си как се е почувствал — да знае, че дъщеря му можеше да е жива, ако беше минал по другия път?

Представях си, и то твърде добре.

— Няма смисъл да се опитваме да търсим скрит смисъл в такива събития. То е като да те порази светкавица. Понякога просто се случва.

— Знам, но това не помага. Освен това следобеда се скарах с Андрю. Казах, че трябва да махне Фей оттук, да я заведе някъде, където има деца на нейната възраст. Някъде, където има живот , за бога! И аз искам да знам какво е станало с Ема, но може никога да не разберем. Освен това трябва да мисли и за Джейми. Чу го снощи как каза, че не иска да ходи в университет. Смята, че трябва да остане да се грижи за Фей. И за баща си, макар че не иска да го признае. В определен смисъл ни е по-голям закрилник от Андрю, но ако остане тук, няма да бъде от полза за никого. Не може до безкрайност да държиш живота си на изчакване и да дебнеш нещо, което може да не се случи. Рано или късно трябва да продължиш.