Саймон Бекетт - Мъртви води

— Репутацията на доктор Хънтър няма нищо общо, сър Стивън. Той не е изобретил счупения крак на сина ви, само показа несходствата между останките и рентгеновите снимки, които лично вие ни предоставихте. Разбира се, ако наистина искате да подпомогнете идентификацията, можете просто да ни позволите да видим медицинския картон. Това би помогнало много.

Лънди звучеше дружелюбно както винаги, но тонът му не би могъл да измами никого. Старшият адвокат на сър Стивън побърза да запълни проточилото се мълчание.

— Сър Стивън вече обясни ясно позицията си. Медицинският картон е и ще си остане личен. В интереса на сътрудничеството направихме изключение за рентгеновите снимки, но…

— Нищо в медицинския картон на сина ми няма с какво да подпомогне разследването — заговори сър Стивън, като прекъсна адвоката, все едно той изобщо не стоеше до него. — Ако полицията има причини да вярва в обратното, моля да ги споделите. Ако не — тогава съм сигурен, че има и по-продуктивни начини да оползотворите времето на полицаите от това да го губите тук. И ще спомена за това на началниците ви.

— Сигурен съм, че ще го направите — отвърна Лънди мило. — Всъщност, ето един началник!

Инспектор Кларк бързаше през моравата покрай къщата със сурово изражение и ветреещ се около краката й шлифер. Лънди прехапа устни, когато видя изражението й.

— Спокойно можеш да се прибираш — промърмори ми той, докато сър Стивън и антуражът му се обръщаха към Кларк. — Ще ти се обадя после.

Инспекторката не ми обърна внимание на разминаване, но и аз самият не бях в настроение за любезности. Лицето ми пламтеше, докато вървях по пътеката към задната част на къщата, където бяха паркирани колите, и още се гневях за казаното от сър Стивън. От всички нагли и арогантни… Боже, що за човек дори не пита полицията на кого според специалистите им принадлежи тялото?

Или защо е намерено с дрехите на сина му?

При пластмасовите кофи, оставени за използваното защитно облекло, дръпнах ципа на гащеризона си толкова рязко, че го заклещих. Разклатих го ядосано и изругах под нос, понеже тънката тъкан се скъса.

— Лош ден на работа, а?

Не бях забелязал никого наоколо. Оказа се, че ме е заговорил мъжът, облегнат на луксозен черен даймлер, в паметта ми се беше запечатала по-скоро колата, отколкото лицето му. След това забелязах надупчените от шарка бузи и разпознах шофьора на сър Стивън от стридоловната база.

Пак пушеше, тънка струйка дим се издигаше от полуизгорялата цигара, която държеше до хълбока си. От мястото, където стоеше, имаше добра видимост към пътеката отстрани на къщата и отново я стрелна с поглед.

— Всичко е наред, още си говорят — успокоих го, докато се мъчех с наполовина разкопчания цип на гащеризона.

Той се усмихна и кимна признателно, докато си дръпваше отново от цигарата. Стори ми се по-възрастен от първоначалната ми представа, определено по-близо до петдесет, отколкото до четиридесет. Ако не стоеше отново до колата, се съмнявам, че щях да го разпозная. Въпреки белезите от пъпките, не беше от хората, които изпъкват в тълпата. Чертите му бяха приятна, но не и забележителни, прилежно сресаната му коса беше с цвят, който по-скоро изсветлява, а не побелява с възрастта. Сега, като го огледах, забелязах леко напълняване около иначе стегнатата му талия, което съответстваше на уседналата му работа, но не личеше много. В тъмносиния си костюм от здрава синтетична материя спокойно би могъл да е счетоводител или държавен служител. Би могъл да е всякакъв.

— Не е още един, нали? — попита и вирна брадичка към суетнята около къщата.

— Още един какво?

Шофьорът се усмихна на увъртането ми.

— Труп. Първият беше при устието, после и онзи от вчера. Май в момента има цяло нашествие.

Поне доколкото ми беше известно, полицията не беше съобщила за намерения втори труп. Несъмнено щеше да се разнесе слух, но отдалечеността на Бакуотърс бе проработила по-добре от всякакви опити за ограничаване на публичността.

Шофьорът на сър Стивън обаче определено знаеше нещо. Сви рамене и си дръпна от цигарата.

— Както желаете. Не ви карам да ми разкривате нищо, просто обаждам какво съм чул.

— И какво сте чули?

— Е, ако вие няма да ми кажете нищо, защо аз да ви казвам?

Той ми се усмихна, все едно споделяхме шега. Но погледът му остана внимателен и бръчките около очите му се вдълбаха. Издуха струйка дим настрани, по-далеч от мен.

— Само се шегувам. Знам единствено, че вчера се е появил нов труп. Една от привилегиите на работа като моята. Хората те смятат за част от обзавеждането и забравят, че имаш уши.