Саймон Бекетт - Мъртви води

Скъсах найлоновата опаковка на нова маска и си сложих чифт ръкавици.

— Според теб дали знае, че трупът не е на сина му?

— Смятам, че знае повече, отколкото казва. Но какво точно… и двамата с теб можем само да гадаем — Лънди врътна глава. — Хайде, гробът е отпред, от другата страна.

Крясъците на чайките ни съпровождаха, докато вървяхме по настланата с каменни плочи алея около къщата. Тя гледаше към устието на естуара, от водата я отделяха само стръмна морава и дървен пристан. Малка лодка с извънбордови мотор стоеше вързана в единия му край, където водата все още беше достатъчно дълбока за плаване. Отливът бе оголил каменисти езерца и малък полумесец пясъчен плаж, но при лошо време вълните сигурно се разбиваха над пристана. Вятърът духаше право от морето, достатъчно силен дори днес, за да дърпа торбестия ми гащеризон. Единственото, което се издигаше между къщата и далечния хоризонт, беше морската крепост. Намираше се на може би двеста метра навътре, грозните й кули се издигаха от вълните като гниещи сондажни платформи.

Изненадах се, че Вилиърс не я е съборил, за да не му разваля гледката.

Големи панорамни прозорци ограждаха от двете страни колонадата на главния вход. Вместо отделни прозорци в дървени или каменни рамки, тук самото стъкло беше заоблено — впечатляващо доказателство за майсторските умения, което придаваше на прозорците леко увеличителната извивка на аквариум за златни рибки. През тях виждах призрачните бели силуети на съдебните полицейски следователи, които безмълвно се движеха вътре.

— Навремето е било лятна семейна резиденция — просвети ме Лънди, докато вървяхме през моравата към гъсталак рододендрони. — Беше затворена години наред, преди Лео да се нанесе… Разбира се, първото, което реши да направи, беше да изкърти половината и да я "модернизира". Само да я видиш отвътре! Все едно е извадена от списание.

— По нея ли са работили Траск и Ема Дерби?

Той кимна.

— Щеше да спести на всички много мъка, ако с Андрю бяха отказали поръчката. Добре, пристигнахме.

Спря на няколко метра от мястото, където група криминолози в окаляни гащеризони бяха коленичили около правоъгълна дупка до храстите и ровеха в пръстта с лопатки. Обградената с оранжева лента дупка беше около метър и двайсет дълга, по-малко от метър широка и дълбока около четиридесет и пет сантиметра. Изглеждаше малка за гроб на възрастен, но това не означаваше, че не би могла да се окаже тъкмо такъв. Бях се сблъсквал с не едно убийство, при което убиецът свива жертвата на две, за да я погребе, като междувременно безразборно чупи кости и къса стави.

— Имате ли късмет? — попита Лънди.

Един от криминолозите вдигна глава и отговори:

— Още не, но не мисля, че остава много. Достатъчно близо сме да надушим миризма.

Говорещият беше анонимен под качулката на гащеризона и маската, но разпознах гласа от потока. Беше едрият криминолог, който заяви, че лицевите наранявания на трупа на бодливата тел са причинени от перка на лодка.

— Помните доктор Хънтър от вчера — представи ме Лънди. — Ще ни помогне и тук.

— Алилуя! — промърмори едрият криминолог, но въпреки това се дръпна встрани да остави място и за мен.

Занимавах се с тази работа твърде дълго, за да хабя енергия в безсмислени двубои.

— Пръстта ми се струва доста мека. Кога според вас е копано?

Едрият криминолог изсумтя под маската.

— Вероятно преди няколко месеца, не повече. Може и по-малко да са. Тревата е върната на място, но не е имала време да се вкорени добре. И няма…

— Намерих нещо!

Атмосферата се промени след думите на колежката му. Всички гледаха как тя деликатно драска по нещо в пръстта с върха на лопатката си. Надзърна към онова, което стърчеше от тъмната яма.

— Някакъв плат е. Може да е палто.

Погледнах Лънди. Той вдигна вежди, но не каза нищо, докато се показваше все по-голяма част от предмета. Разкриха тъмен парцал, под който осезаемо лъхаше на разложение.

— Има нещо увито в него — уточни криминоложката. — Момент… Ох.

Какво е? — попита Лънди и се помъчи да надзърне покрай нея в гроба.

— Козина. Животно е — каза тя разочаровано. — Прилича на куче.

Напрежението се оттече, все едно е щракнат шалтер. Въздишката на Лънди можеше да е както от разочарование, така и от облекчение.

— Ясно. Е, нека го огледаме все пак. И се уверете, че отдолу няма скрито нищо друго. Сещам се за разни хитреци, които са врътвали този номер и преди.

Аз също се сещах. Инспекторът ми посочи да се отдръпнем. Свалих си маската и отидох да застана при него, на няколко крачки от гроба.