Саймон Бекетт - Мъртви води

— Колко бързо ти трябвам?

— Веднага е добър вариант.

Кларк не си беше губила времето при ваденето на заповед. Сега, когато беше ясно, че тялото, намерено в дрехите на Вилиърс, не е негово, имаше разумна причина за пълен обиск на имота. Още по изгрев полицията беше пристигнала при голямата къща в устието на естуара и откритието на кучето за трупове силно напомняше гроб, скрит в труднодостъпна част от имота.

— Там очевидно е заровено нещо — заяви Лънди. — Кучето даде положителна реакция и ясно се виждат очертанията на ямата. Правен е не особено старателен опит да се сменят чимовете, но почвата не е имала възможност да улегне и могилката е ясно видима. Започнахме да копаем, но те искаме тук, когато намерим нещо.

Прозвуча ми, сякаш гробът би трябвало да е относително пресен. На заровен труп можеше да му отнеме години да изгние достатъчно, че почвата над него да улегне и да се изравни с нивото на околната земя, но на тревата и растителността им е нужно много по-малко, за да пораснат. Често все пак остава видима разлика, не на последно място и заради факта, че растенията се възползват от хранителните вещества, които тялото изпуска в пръстта. Но ако разместената растителност не бе имала време да се възстанови, това предполагаше, че ямата е изкопана по някое време през зимата, след като е приключил последният сезон на растеж.

Погледнах към залата за аутопсии, където ме чакаха почистените кости от скелета. Бях успял да извадя от разтвора само около половината, но нямаше да навреди останалите да постоят още малко в него.

— Дай ми един час — помолих инспектора.

Млад полицай стоеше пред портата на частния път на Уилитс Пойнт и преди да ме пусне, ме накара да изчакам, докато се обади да провери. Пътят минаваше по протежение на носа и ме преведе през гората, после дърветата отстъпиха на морави. Някой ги поддържаше, понеже тревата изглеждаше прясно окосена — вероятно за първи път през пролетта. По моравата бяха разпръснати самотни дървета — секвои, кедри и други, които не разпознах, напъпила беше прекрасна магнолия и цветовете й с кремави връхчета стърчаха по клоните като свещи.

Пътят завиваше покрай пищни рододендрони, зад които се криеше къщата на Лео Вилиърс. Ако "къща" изобщо бе точната дума. Макар да не беше имение, викторианската постройка бе впечатляваща. Пътят приближаваше къщата отзад и зад нея забелязах гледката към естуара и открито море. Мястото беше чудесно, загрозено единствено от сборището паркирани отпред полицейски коли, Лънди дойде да ме посрещне и, докато слизах, си погледна часовника.

— Доктор Хънтър! Добро време постигна!

— От тази страна нямаше бродове.

Той се засмя.

— Така си е. Защитното оборудване е ето там. Можем да поговорим, докато се подготвяш.

Приближихме се към микробус, пълен с кашони с гащеризони за еднократна употреба и други принадлежности, жизненоважни за всяко полицейско разследване.

— Кларк тук ли е? — попитах, докато избирах нужното.

— Беше, но я извикаха. Съжалявам, че прекъснах заниманията ти в моргата, но предпочитам да си тук за разкопките.

Седнах на ръба на отворения полицейски бус да си нахлузя белия гащеризон.

— Някакви признаци какво става там долу?

— Засега не, но са още почти на повърхността.

— А къщата?

— Колкото и да е странно, изглежда някой е почиствал тук… — той го каза шеговито, но по очите му личеше, че въобще не му е забавно. — Било е разтребено, след като Вилиърс изчезна, поне това видяхме, преди адвокатите да ни изритат. Но този път са прекалили. Имам предвид, че не е само ежедневното бърсане на прах и лъскане, къщата изглежда като след индустриално почистване. Цялата смърди на белина.

Поспрях да го погледна, нахлузил наполовина найлонов предпазен терлик.

— Ако вече е било почистено след изчезването на Вилиърс, защо да повтарят?

— Наистина защо ли? — Лънди ми се усмихна невесело. — Законът не го забранява, но би трябвало къщата да е заключена след изчезването на собственика. Обичайната чистачка е уволнена, но явно някой е влизал вътре. И то наскоро. Ако бях от циничните, щях да кажа, че някой е предвиждал, че ще претърсим тук, щом намерим трупа в устието, и е решил да не оставя нищо на случайността.

— Сър Стивън? — попитах и понижих глас, зает с ципа на гащеризона.

— Смятам, че е по-вероятно от това самият Лео да е наминал да спретне пролетното си почистване — Лънди погледна към къщата. — Съмнявам се сър Стивън да е бърсал лично, но спокойно можем да се обзаложим, че е дал нареждане за тази работа…