Саймон Бекетт - Мъртви води

Казах на Лънди, че ще се върна в моргата, понеже очаквах, че ще иска да говори с бащата на Лео Вилиърс насаме. Инспекторът кимна разсеяно, но после ме повика.

— Като се замисля, доктор Хънтър, защо не поостанеш малко? Ако нямаш нищо против, присъствието ти тук може да помогне… — той разтегна устни в дружелюбна усмивка при приближаването на групата. — С какво да съм полезен, сър Стивън?

— Къде е главният инспектор?

Тонът му беше леден. Както и при първата ни среща, бащата на Лео Вилиърс беше облечен безупречно — сиво кашмирено палто върху по-тъмносив костюм. Всичко в него беше безупречно — от прецизно оформените нокти до пътя в леко оредялата му коса. Но силният бриз откъм морето го рошеше, а под овладяното му спокойствие се долавяше едва сдържан гняв.

— Не е тук в момента — каза му Лънди. — Очакваше ли ви? Ако знаеше, че ще дойдете, несъмнено щеше да…

— Искам да се махнете от собствеността ми.

Инспекторът вдигна вежди.

— Бях останал с впечатление, че тази къща е на сина ви. Неправилно ли съм разбрал?

Най-старшият адвокат припряно се намеси.

— Тази къща и прилежащият й имот са част от общата собственост на рода Вилиърс. Ако не напуснете, ще ви повдигнем обвинения за тормоз и незаконно нанасяне на щети!

— Е, не бихме желали такова нещо — отвърна дружелюбно Лънди. — Но имаме заповед да претърсим имота. Смятах, че сте я видели, но ако искате, мога да…

— Не признаваме валидността на заповедта. Издадена е изцяло на база безпочвени съмнения и според мен без друга видима причина, освен да се нанесат ненужни емоционални страдания на клиента ми.

Адвокатът говореше значително по-разгорещено от клиента си, който продължаваше да наблюдава Лънди студено. Инспекторът не трепна.

— Е, не знам за "безпочвени". Аз бих сметнал намирането на труп с половин издухано лице за достатъчно основание. При това труп, който носи часовника и дрехите на Лео Вилиърс — Лънди вдигна вежди към сър Стивън. — Спомняте ли си — същите, които идентифицирахте?

Сър Стивън се обърна към него.

— Да не ме обвинявате в лъжа?

— В никакъв случай! — от устата на всеки друг подобно изказване би прозвучало лъжливо. — Не оспорваме фактът, че дрехите са на сина ви, само че трупът не е. Бих предположил, че като негов баща изгаряте от желание да узнаете какво се е случило.

— Няма какво да се узнава. Синът ми почина в трагичен инцидент, а трупът му бе намерен преди три дни. Видях го с очите си и досега полицията също изглеждаше уверена. Сега следва да повярвам, че досегашните ви уверения са били грешни? Това намирисва на некомпетентност.

— Не, просто на поява на нови факти. Доктор Хънтър е съдебен антрополог. Сигурен съм, че главен инспектор Кларк ви е уведомила за изразените от доктор Хънтър съмнения дали трупът е прекарал във водата достатъчно дълго, че да е на сина ви. Сега е открил и други доказателства, които показват, че не е неговият.

Сър Стивън извърна глава и закова ледените си очи в мен. И тримата му адвокати направиха същото. Благодаря, Лънди, помислих си.

— Какви доказателства?

Погледнах към Лънди, но лицето му беше безизразно. Добре тогава.

— Доколкото можем да преценим, дясното стъпало, намерено в потока, принадлежи на трупа от естуара. Синът ви си е счупил крака при игра на ръгби, така че, ако стъпалото беше негово, щеше да има зараснали белези. Такива липсват. А ако кракът не е негов, и трупът не би могъл да бъде.

Сър Стивън ме огледа. Изражението му не се промени особено, но презрението му пролича ясно.

— Казвате, че стъпалото е намерено в потока.

— Да, това е…

— Значи не е било близо до мястото, където намериха сина ми. Не е било дори в естуара.

— Не, но…

— Тогава защо смятате, че е негово? Както разбирам, трябва да има ДНК доказателства в подкрепа на теорията ви?

Прекрасно знаеше, че няма такива. Кларк вероятно му бе казала, че още ги чакаме.

— Още не, но измерванията, които направих, показват…

— Измервания! — недоволството му пролича по тона. Сър Стивън се обърна отново към Лънди. — Това ли са вашите доказателства?

— Щом получим ДНК резултатите…

— Убеден съм, че те ще потвърдят, че синът ми е мъртъв. Но нямате такива, нали? Така че всичко това… — той посочи превзето към къщата —… е въз основа на мнението на опозорен съдебен експерт с репутацията на размирник.

Не бях сигурен дали ме потресе повече обидата или това, че си е дал труда да ме провери. При изваждането на трупа ми се бе сторило, че дори не ме забелязва. Кръвта нахлу в лицето ми, когато понечих да отговоря, но Лънди ме изпревари.