Саймон Бекетт - Мъртви води

— Това е една от причините. Не ми изглеждаше редно да си тръгна, без да съм узнала какво е станало с Ема. Всички смятахме, че сравнително скоро ще имаме новини. Всеки ден очакваш полицията да се обади и да каже, че са открили нещо, но така и не се случи. И колкото по-дълго продължаваше, толкова по-трудно беше да кажа просто, ами, добре, достатъчно чаках, тръгвам си. Знам, че Ема им беше само мащеха, а Фей и Джейми не са ми роднини… Само дето сега вече са. Разбираш ли ме?

Търсеше потвърждение, че е права. Светлината бе оредяла дотам, че зелените й очи сияеха в тъмната стая.

— Така мисля — кимнах.

— Не е толкова заради Андрю и Джейми, макар че един бог знае какво им е. Не ги познавах много добре, но Джейми очевидно е бил открито и весело хлапе. Сега е различен, а когато си между него и Андрю, сякаш се движиш по тънък лед. Но те са достатъчно зрели, за да се справят. Тревожа се по-скоро за Фей. Може би, ако живееха в града, където има други хора и наоколо е пълно с нейни приятели, щеше да е различно. Но тук, в пустошта… тук няма нищо, което да я крепи.

Погледнах през огромните прозорци към потъналия в мрак поток. Небето почти бе почерняло и само полюшващите се отражения във водата разделяха черното течение от околното тресавище.

— Не ми се струва подходящо място и за сестра ти — казах.

Рейчъл се усмихна криво.

— Меко казано.

— Как са се запознали? — попитах и бързо махнах с ръка — Извинявай, не ми е работа.

— Не, няма проблем. Честно казано, приятно е да има с кого да поговоря за всичко това. — Рейчъл погледна към чашата си. — Неин приятел си строеше нова къща и Андрю беше архитектът. Ема се беше впуснала в занимания с интериорен дизайн и фотография и се зае с вътрешното оформление. Винаги е била добра в тези неща. Беше малко след като се раздели с дългогодишния си приятел — един от онези свръхсамоуверени типове, които се увличат по бойни изкуства и самопомощ. Смяташе се за музикант и кинематографист, понеже се бе занимавал с някакви претенциозни музикални клипове. Истински тъпанар.

— Харесвала си го, а?

— Не си ли личи? — усмивката й бързо угасна. — В много отношения ужасно си приличаха. И двамата бяха екстроверти, вечно крояха големи планове, които така и не се сбъдваха. Периодично късаха и после пак се събираха и Ема се срещна с Андрю по време на една от разделите им. Шест месеца по-късно бяха женени…

Рейчъл се обърна към снимката на сестра си с Джейми и Фей, като че ли още се опитваше да проумее какво се е случило.

— Щях да падна, когато получих сватбената покана. Не беше толкова заради това, че се омъжва, понеже Ема винаги е била импулсивна. Но Андрю не ми се струваше неин тип, а що се отнася до идването тук… — тя поклати глава. — Ема се нуждаеше от хора около себе си, харесваше галерии и партита. Не тинести долини и тресавища.

— Говори ли с нея за това?

— Нали съм й по-голяма сестра, разбира се, че говорих! — в гласа й долових усмивка. — Каза ми, че прекалено много се страхувам от промяната и че е похабила достатъчно от живота си за "копелета". С което не можех да споря. Каза, че била готова да уседне, че тази къща ще бъде шоурум и за нея, и за Андрю. Той ще проектира къщи, а тя ще изпълнява интериорния дизайн и ще допълва с фотография. Всичко щяло да бъде наред. А след това се появи Лео Вилиърс…

Замлъкна и отпи от виното. Чаках. Атмосферата в сумрачната стая бе подходяща за признания и долавях, че Рейчъл се радва да има с кого да сподели.

— Вилиърс нае Андрю за някои неща. Има прелестна къща в естуара, мисля, че Ема има нейни снимки някъде тук. Вилиърс искаше да я изкорми и префасонира, така че тя убеди Андрю да й позволи да се занимава с вътрешния дизайн…

Спомних си Лънди да ми посочва къщата на Вилиърс на устието на естуара. Голямо викторианско имение с фасада, обърната към морето.

— Тя каза ли ти, че са имали любовна връзка?

— Не, но знаех, че става нещо. Каза ми, че с Андрю имат проблеми и че мисли да го напусне, съответно предположих, че се вижда с някого. Но не искаше да каже за кого става дума… Даже се зачудих да не би… — Тя рязко разтърси глава, отхвърляйки някаква неприятна мисъл. — Както и да е, ситуацията малко се разгорещи. По онова време имах проблеми със собствената си връзка и вероятно съм се престарала в ролята на по-голямата сестра. Ема ми каза да си гледам работата и затвори телефона. Тогава за последно говорих с нея.

Вече разбирах по-добре защо Рейчъл се е почувствала длъжна да остане тук с далечните роднини, които едва познава. Вината е сериозен мотив, особено когато в кюпа се добави и мъка.