Саймон Бекетт - Мъртви води

На масата за аутопсии остана зловеща поредица кости — като рисунка на клечковидно човече, по-скоро анатомична карикатура, отколкото човешко същество. Дори при това положение не бях приключил. Внимателно прерязах хрущялите на ставите, като постепенно разглобих останките като скелет на пиле. Разединените кости слагах в големи бидони със слаб разтворител, в който ги оставих да се накиснат през нощта в лабораторна камина [11] Стандартно оборудване в лабораториите, което прилича на шкаф със стъклени врати и предпазва работещите от вредните изпарения на киселини, основи, разтворители и т. н. — б. р. . Понякога оголването на скелета по този начин се оказва времеемко занятие, а преди костите да са готови за оглед, се изисква многократно накисване в топъл разтворител и обезмаслител. Но това е излишно в случаите, когато останките са разложени колкото тези, особено предвид дългия им престой в потока, който и бездруго бе започнал процеса. До сутринта костите би трябвало да са достатъчно чисти, за да мога да ги проуча и да снабдя Кларк с още информация.

Щом оставих бидоните да клокочат тихичко, нямах повече работа в моргата. Отидох да потърся Фриърс, но Лан — младата сътрудничка, ми каза, че вече си е тръгнал. Аутопсията явно не бе отнела много време, но това не ме изненада. Един патолог нямаше да успее да научи особено много от труп, разложен така, както онзи от потока.

Това беше в моята област.

Бях разочарован, че няма да имам възможност да науча какво е узнал Фриърс. Въпреки че този път обстоятелствата бяха различни, това беше втората пропусната от мен аутопсия. Но събитията от деня ме смазаха още докато си събличах престилката и се миех в съблекалнята. Струваше ми се невъзможно тази сутрин да съм пил кафе с Рейчъл в Крукхейвън. Денят се оказа дълъг, а тежестта в крайниците ми, докато се влачех по пустия път, ми напомни, че все още не съм се възстановил напълно от болестта.

Зарадвах се, когато стигнах отбивката за Крийк Хаус, въпреки че мисълта да се видя отново с Рейчъл пробуди в мен не само трепет, но и притеснение. Казах си, че нямам причини и за двете. Очуканият бял дифендър беше паркиран до горичката, но сивият лендроувър на Траск не се виждаше никъде. Собствената ми кола стоеше малко по-встрани, странна позната нотка сред чужда обстановка.

Проправих си път през дърветата и изкачих стъпалата до предната врата. През матираното стъкло видях светлина — топло, уютно сияние, което ми се стори илюзорно, предвид преживяванията на семейството. След това вратата се отвори и пред мен застана Рейчъл.

И тя изглеждаше уморена, но ми се усмихна.

— Здрасти.

Без да пита, отстъпи встрани и ме пусна вътре. Бях влизал в къщата сутринта, за да сменя мокрите си дрехи, но не й бях обърнал особено внимание. Оказа се от проектите с разменено местоположение, където семейната баня се намира на долния етаж. Предположих, че и спалните са разположени тук, долу. Домът имаше скандинавско излъчване, макар че беше твърде добре обживян, за да го нарека минималистки. Белите стени бяха нашарени и очукани с отпечатъци от ботуши и велосипедни гуми, на боядисаното дюшеме в безредие се валяха разнообразни обувки и гумени ботуши. Дървени стъпала водеха към горния етаж, откъдето чувах тиха музика.

— Как е Фей? — попитах, а Рейчъл затвори след мен. Надушвах лек аромат на сандалово дърво. Твърде лек за парфюм, по вероятно сапун или шампоан.

— Сърди се на инжекциите, което е добър знак — каза тя с усмивка. — Задържаха я под наблюдение за всеки случай. Няма сериозни порязвания, но й преляха кръв и е имала лека хипотермия. Андрю обаче смята, че утре ще си е вкъщи. Да ти предложа кафе или нещо друго?

— Няма нужда, дойдох просто да си събера нещата. И да върна тези…

Посочих якето на Траск и старите гумени ботуши, които все още носех. Рейчъл ги видя и се засмя.

— Да, разбирам защо би искал да се отървеш от тях. Виж, защо не ги свалиш и не се качиш горе за едно питие? Андрю е още в болницата, а Джейми отиде при приятел, така че тук няма никого. Компанията ти ще ми е приятна.

Коридорът беше осветен само от сиянието от горния етаж. Рейчъл носеше къса черна тениска, която едва стигаше до колана на джинсите й, слабите й ръце с все още запазен тен бяха голи. Усмихваше се колебливо и в погледа й забелязах следи от неувереност, отражение на това, което чувствах и аз. Напрежението ми се стопи и приех поканата.

— Звучи чудесно!

Очаквах дневната на къщата да е впечатляваща, но Траск бе надскочил себе си. Целият горен етаж беше с открит план, отделните зони — преградени с лавици с книги, за да създават илюзия за уединение. Теракотеният под бе застлан с разностилни килими, около камината бяха наредени удобни на вид дивани и кресла. Най-голямата част от стаята заемаше лъскава съвременна кухня, нисък дървен шкаф я отделяше от палисандровата маса с виенски столове.