Саймон Бекетт - Мъртви води

— Е, според мен спокойно може да се каже, че това леко подкопава теорията за самоубийството — заяви Фриърс. Сините му очи блестяха. — Погледнато от хубавата страна обаче, няма да е нужно да търсим заподозрения твърде далеч!

Хванах такси за Уилитс Пойнт. Лънди ми каза, че може да уреди да ме откарат, но предпочитах да се оправям сам. Не се бях сетил обаче, че ще се наложи да давам указания на шофьора. Той беше младеж и изглеждаше все по-нещастен, докато цивилизацията отстъпваше пред оплетения лабиринт от канали, които си проправяха път през равнината.

— Сигурен ли си, че знаеш накъде си тръгнал, друже? Наоколо няма нищо! — възкликна той нервно, когато еднолентовият път се усука около себе си, преди да мине по малък и гърбав мост.

Надявах се, че знам. Разпознавах отделни участъци, но от Лондон бях минал по маршрут, различен от този към моргата и не внимавах особено, докато полицаите ме возеха на идване. Освен това денят гаснеше, а потоците и каналите бяха набъбнали от завръщащия се прилив и пейзажът изглеждаше съвсем различно.

Накрая реших, че ще е по-лесно да се върна пеша, ако взема грешния завой, вместо да разкарвам таксито и казах на шофьора, че ще извървя оставащия половин километър. Той се ободри още повече, когато му дадох бакшиш, и ми помаха весело, след като тромаво обърна таксито на тясното шосе и изчезна обратно откъдето беше дошъл. Постоях още малко, заслушан в заглъхващия рев на автомобилния двигател и тихото плискане на вълните в канала, а после тръгнах по банкета на празния път.

Кларк ме беше помолила да остана в моргата, след като установих, че отделеното стъпало принадлежи на останките от Бароус.

— Ако това не е Лео Вилиърс, искам да знам кой, по дяволите, е — заяви, преди да излязат заедно с Лънди. — Възраст, произход и всичко друго, което може да ни помогне да стесним идентификацията или установим момента на смъртта. Ще можете ли да ни помогнете с тази задача, доктор Хънтърс?

— Ще сторя всичко по силите си — отвърнах и се обърнах към Фриърс. — Намерихте ли някакви ларви или какавиди, останали в дрехите?

— Не, но ако е престоял във водата, не бих и очаквал да има.

Аз също, но въпросът не беше в това. Конските мухи са ужасно упорити. Дори зимно време слабата слънчева светлина стига да вдигне температурите достатъчно, че да ги извади от скривалищата им. Но те не могат да снасят яйца под водата и, макар че трупът е бил на милостта на стихиите при отлив, никакви яйца не биха оцелели след последващото потапяне. Така че, ако имаше признаци за активност на мухи, това щеше да означава, че останките са прекарали на повърхността повече време от интервала между приливите. Това значително би променило скоростта на разлагане и следователно времето, изминало от момента на смъртта.

Ако липсваха ларви на мухи, можехме да изключим поне този вариант.

Фриърс продължи да се занимава с аутопсията на останките от бодливата тел, а аз се захванах със собствената си зловеща задача.

Не мисля, че някой от нас вече се съмняваше, че Вилиърс е изфабрикувал собствената си смърт. Онова, започнало като самоубийство, внезапно се бе превърнало в разследване на убийство и този път разполагахме с труп, който сочеше директно към Лео.

Дори адвокатите на таткото не можеха да оспорят тези факти.

Бях оптимист, че ще успея да снабдя Кларк с още информация за неизвестното лице, намерено в дрехите на Лео Вилиърс. Започнах с оглед на рентгеновите снимки, направени преди аутопсията. Пръстите чукче на стъпалото от маратонката предполагаха, че това е по-възрастен индивид, но от видяното на снимките положението изглеждаше по-различно. Ставите му ми се струваха в добро състояние, почти без възрастови изменения.

Мислех по въпроса, докато изучавах рентгеновите снимки на стъпалото. Вторият пръст например беше зле деформиран и, ако възрастта не се явяваше фактор, щеше да рече, че причината е или вродена, или професионална. Загледан в този пръст, предположих, че вероятно е именно резултат от работата на жертвата. Но за да науча повече, трябваше да огледам самите кости, а имаше само един начин да се постигне това.

Оголването на разлагащ се човешки труп от всички меки тъкани не е приятно занимание. Сложих си гумена престилка и дебели гумени ръкавици и свалих колкото ми беше по силите с нож и ножици, режех толкова близо до костите, колкото можех, без да ги докосна. Тъканите щяха да бъдат съхранени заедно с органите и останалата част от трупа за погребение или кремация, щом изтръгнем цялата възможна информация.