Саймон Бекетт - Мъртви води

Нямах нужда. И сега разбирах причината за лошото й настроение. Разликата в номерацията на обувките може и да не беше решаваща, но костите не лъжат. Счупването образува калус там, където двете повърхности се срастват. Той остава и след излекуване — постоянен белег, който би трябвало да се вижда ясно на снимките. Така че, щом този крак принадлежеше на останките, открити в Бароус, можеше да има само едно обяснение.

Това не беше тялото на Лео Вилиърс.

— На аутопсията открихте ли нещо? — попитах, забравил за момент притеснението си, че я пропуснах.

— Нищо разтърсващо, ако това имаш предвид. Като изключим изстрела, който му е разтърсил тила, разбира се… — Фриърс явно си беше възвърнал чувството за хумор. — Няма свидетелства за пяна във въздухопровода или дробовете, която да подсказва удавяне, но мисля, че и бездруго спокойно можем да приемем, че при попадането във водата е бил мъртъв. Входната рана е контактна или съвсем отблизо. Има изгаряне от барутни газове по останките от челюстта и раната показва, че сачмите са били плътно групирани. Никоя не е останала в тялото, а при този обсег няма и да има разлика в разсейването, така че не мога да кажа дали сачмите са били едри или дребни.

— Но дулото не е било в устата, така ли? — попитах.

Усмивката на патолога остана хладна.

— Не, не е било. В противен случай щеше да е останало още по-малко от черепа, както съм сигурен, че си наясно.

Наясно бях — ако по време на изстрела пушката се намираше между зъбите, експлозивното раздуване на горещи газове щеше буквално да раздроби черепа на части.

— Това има ли значение? — попита Кларк.

— Зависи — отвърна Фриърс. — Смятам, че доктор Хънтър изпитва съмнения дали раната е самонанесена. Въпрос на дължина на ръцете, нали, докторе?

— Налагало се е да обърне обратно оръжието и все пак да стига до спусъка — обясних на Кларк. — Ако дулото е притиснато от външната страна на устата, тогава се е наложило да се пресяга по-далеч, отколкото ако е било вътре.

— Чакаме да получим спецификациите на дулото от производителите — обясни тя нетърпеливо. — Липсващата пушка е въпросната "Мобри", така че те ще разполагат и с измерванията на дължината на ръката му.

— Ами траекторията? — попитах. Така беше дори по-очевидно колко е плоска. Изходната рана се намираше в долната част на черепа, а не на темето, което предполагаше, че пушката е била държана хоризонтално пред лицето. Не с приклад, опрян на пода и дуло, насочено нагоре.

— Всичко това показва, че пушката е била вдигната пред него — противопостави се Фриърс. — Предполага, че явно е стоял прав, вместо да коленичи или да е седнал по време на изстрела.

— Или че го е застрелял някой друг.

Самоубийството беше смислена теория само докато смятахме, че трупът принадлежи на Лео Виилърс, опозорен и потиснат заподозрян в убийство. Ако не беше негов, тогава гледахме съвсем различен случай.

— Казах, че раната може да е нанесена от него, не че непременно е — отвърна Фриърс и раздразнението му си пролича. — Не е окончателно заключение, както дадох да се разбере в доклада от аутопсията. Което щеше да знаеш, ако беше тук.

— Добре, да продължим нататък — нетърпеливо се обади Кларк. — С какво друго разполагаме?

— Какво стана с парчето метал, заклещено в дъното на устната кухина? — попитах Фриърс. — Каза, че в тялото нямало сачми, тогава какво е?

— А, да! — той погледна Кларк и тя кимна. Отиде до пейката, вдигна торбичка за улики и я донесе. — Някаква представа какво е това?

Първоначално бях убеден, че предметът е сачма, но сега виждах, че не е. В торбичката имаше малко стоманено топче, около пет милиметра в диаметър и леко деформирано от едната страна. Не, не деформирано, както видях, когато го поднесох към светлината. Беше парче, отчупено от по-голямо цяло.

— Това е барбел за език, обица от неръждаема стомана — заявих и го върнах. Бях работил с пиърсинги и преди, анализирах как стоманените халки, барове и барбели се местят в погребаните тела при разпадането на тъканите.

Фриърс ми се стори разочарован.

— Точното название е "пиърсинг гиричка". Или по-точно част от такава. Втората половина сигурно е била издухана от сачмите. Не е от нещата, които човек би си помислил, че ще си сложи някой с амбиции в политиката като Лео Вилиърс, нали?

— Нямаме никаква информация дали не е станал пънкар, преди да се гръмне — възрази Кларк недоволно. — Дори не знаем със сигурност дали пиърсингът е бил на езика му. Може да е заклещен в устата заедно с други боклуци, докато тялото се е намирало във водата.