Саймон Бекетт - Мъртви води

Но каквато и да беше, тя ми се изплъзна. И бездруго имаше по-съществени теми за размисъл. Очите бяха извадени от мършояди, по-голямата част от косата се бе отлепила от скалпа, запазили се бяха само няколко мокри кичура с неопределим цвят. Мръснобял пласт адипоцир се бе образувал по цялата глава и по шията, с което придаваше на трупа восъчно манекеноподобно излъчване. Дори това не можеше да прикрие контузиите, причинени на лицето. От челото надолу то беше насечено от дълбоки, успоредни разрези, проникнали през плътта и костта. Назалната част беше на практика унищожена, а поредица от прорязвания бе отнесла по-голяма част от зъбите и бе натрошила останалите. Раните продължаваха по гърлото и гърдите, врязваха се през дебелото яке и стигаха чак до ребрата отдолу, преди да изчезнат.

Погледнах към Лънди да проверя дали мисли същото като мен. Това беше вторият труп, намерен във водите на естуара с напълно унищожени лицеви белези, които подлежат на идентификация. Този път не с пушка, но щетите бяха също толкова ужасни.

— Знам — отвърна Лънди в отговор на незададения ми въпрос. — Не е задължително да се окаже повече от съвпадение.

— Перка на лодка — вметна един от криминолозите, едър тип със зачервено от усилията лице. — Виждал съм подобни белези и преди. Трупът плава точно под повърхността, минава лодка и бам!

Той удари дланта си с юмрук. Лънди го изгледа неодобрително, преди да се обърне към мен.

— Какво мислиш, доктор Хънтър?

— Възможно е — признах. Раните биха могли да са причинени посмъртно, а на пръв поглед ми се струваха съответстващи на успоредните разрези, каквито може да причини перката на малка лодка. Или поне това, което виждах от тях под адипоцира. Но в тази теория имаше малка грешка.

— Но не съм сигурен как би могла да го удари перка в лицето. Не и право отпред. Трупът би следвало да плава с лицето надолу, не по гръб.

— Знам как плават труповете — сопна се криминологът. — Лодката би могла първо да го обърне. Гледам, че са му счупени ръка и крак, това ще обясни и контузиите.

Въпреки всичко версията не ми харесваше, но нямаше смисъл да споря. Докато трупът не бъде разгледан както трябва в моргата, всичко е спекулация. А, както си напомних, с това щеше да се занимава някой друг. Лънди ми беше направил услуга, като ми позволи да остана за изваждането, но не хранех илюзии, че Кларк внезапно ще си промени мнението и ще ме допусне отново в разследването. И преди тази случка беше достатъчно изнервена от мен.

Шефката още не се беше появила, но Лънди получи обаждане от нея, докато внимателно полагаха останките в чувал за трупове. Отдалечи се по брега, за да говори, но гледаше трупа неотлъчно. Послуша, кимна, приключи обаждането и се върна към нас.

— Това беше шефката. Задържана е в съда, така че ще отиде направо в моргата.

Беше добро въведение към онова, което си мислех:

— Ще ви е нужен съдебен антрополог.

Обмислях го, докато той говореше по телефона, осъзнавайки, че вероятно това ще е последният ми шанс да защитя участието си. Лънди само кимна.

— Вероятно си прав. Как са ти ръцете?

Бях забравил за раните от телта. Размърдах покритите си с лейкопласт пръсти и усетих болката.

— Добре са — заявих, без да й обръщам внимание. — Виж, след като съм тук, не мислиш ли, че ще е глупаво да не хвърля едно око?

— Това зависи от шефката — инспекторът ме погледна развеселено. — На твое място обаче не бих я наричал "глупава".

Бях допуснал разочарованието ми да подрие бдителността.

— Все пак бих искал да говоря с нея.

— Добре. Може да го обсъдите в моргата.

— В моргата? — бързото му съгласие ме изненада. — Значи… Кларк все пак иска да огледам тялото?

— Не знам, не спомена нищо по въпроса — Лънди ме погледна сериозно. — Но има нещо друго, за което ще искаме мнението ти.

Моргата се оказа незабележителна сграда, разположена в съседство с болницата. Проверих на рецепцията и ми казаха в коя зала да отида, преди да ме насочат към съблекалнята. Прибрах дрехите си в шкафче и извадих чиста престилка. Старите ботуши на Траск, които Рейчъл ми беше заела, смених с нов чифт бели хирургически.

Все още не знаех какво ще правя тук. Лънди не бе споделил почти нищо, освен че Кларк иска да се срещнем.

— Тя ще ти обясни — бе казал. — Най-добре да си непредубеден.

И бездруго се опитвах да съм такъв, но ми стана ясно, че от него няма да извлека нищо повече. Инспекторът не дойде с мен в моргата — каза, че искал да остане, докато извадят и останалата част от бодливата тел от потока. Уреди да ме закара разговорлив млад полицай, тъй като колата ми все още чакаше пред къщата на Траск да й сложат свещите. Вече не знаех кога ще се случи това.