Саймон Бекетт - Мъртви води

По-притеснителен беше рискът от инфекция от заразената вода. Разлагащият се труп е домакин на всевъзможни бактерии, включително и на потенциално смъртоносни. Заради естеството на работата си бях ваксиниран срещу повечето, а и бездруго пиех антибиотици. Но момичето щеше да има нужда от пълен курс ваксинации, както и баща й. И двамата си бяхме нарязали ръцете на бодливата тел, Траск — значително по-сериозно от мен.

Не мислех обаче, че има особена опасност. Бащата и дъщерята не бяха влизали в пряк контакт с тялото, а солените води на потока се опресняваха от постоянните приливи и отливи. Най-непосредствената заплаха за Фей бяха шокът и хипотермията. Макар че температурата на водата не беше чак толкова ниска, пролетта едва сега започваше и все още беше студено. Бях дал на архитекта сухото яке да я увие, но не можех да помогна много. С изключение на една дребна подробност.

Траск стоеше вцепенен и с обезкървено лице, докато палех двигателя и потеглях към къщата. Придържах се към дълбоката вода в средата на потока. Не казваше нищо, но не беше трудно да се познае какво мисли.

Той трепна стреснато, когато го побутнах по рамото, за да му привлека вниманието.

— Беше мъж — казах му тихо. — Чуваш ли? Мъж беше!

Стори ми се, че се прегърби, но после положи видимо усилие да се вземе в ръце. Кимна и притисна дъщеря си по-здраво, докато натисках газта и насочих лодката с рев по течението.

Надявах се, че съм взел правилното решение.

Истината е, че не беше възможно да се познае полът на трупа — не и от краткия поглед, който бях успял да му хвърля. При нормални обстоятелства не бих си сложил главата в торбата. Но момичето имаше нужда от баща си, а Траск беше на ръба. Нищо чудно. Само преди два дни беше намерен трупът на заподозрения убиец на жена му. Достатъчно сериозен източник на притеснения за всекиго, без да се налага да умува дали не сме открили и нейните останки…

Затова реших, че е по-добре да говоря по-скоро като лекар, отколкото като съдебен антрополог. Ако бях прав, щях да спестя на семейството дни на мъчително чакане. Ако грешах… е, правил съм грешки и преди, и то по по-несериозни причини.

Вече от къщата се обадих на Лънди да му съобщя какво се е случило и се съгласих да се срещнем при потока. Траск се беше порязал лошо на бодливата тел и Джейми откара баща си и сестра си в болницата. Аз се преоблякох в сухи дрехи от пътната чанта и се погрижих за раните, доколкото беше възможно. Якето ми вече не беше нужно — загърнаха Фей в одеяло, но беше мокро и кално. Оставих го и приех предложеното от Рейчъл старо яке на Траск и чифт гумени ботуши, с които замених моите, които бяха прогизнали. Меланхолията, която ме бе завладяла по обратния път, се разсея покрай новите неотложни задачи. Предвид случилото се поне физически не се чувствах чак толкова зле. Лекото замайване се дължеше по-скоро на адреналина. Когато открих, че Рейчъл ще води раненото куче на ветеринар, я помолих да ме остави колкото се може по-близо до онзи участък от потока, където бяхме видели трупа.

Оказа се по-лесно да стигна дотам пеша, отколкото мислех. Пътят пресичаше малко мостче и то се намираше на няма и петдесет метра от мястото, където Фей се беше закачила на бодливата тел. Беше удобно като указание къде да дойде полицията, а и имаше нещо като пътека — слизаше от самия мост към потока. Оттам бяха нужни само няколко минути пеша по протежение на брега, за да се стигне до завиреното място с телта.

Първо пристигнаха двойка униформени полицаи. Единият остана да чака на моста, а аз заведох другия при потока, не след дълго се събра и останалата част от служебния цирк, задължителен за всяко местопрестъпление. Когато пристигнаха Лънди и Фриърс, нивото на потока беше спаднало все едно са му дръпнали запушалката, и се бяха разкрили намотки бодлива тел, които стърчаха от водата като ръждиви клони.

Сантиметър по сантиметър се появи и трупът. Първо главата, темето й се показа над повърхността като купола на медуза. После раменете, гърдите и ръцете. Мъртвецът носеше дебело кожено яке, или кафяво, или черно на цвят, макар че беше твърде мръсно и мокро, за да сме сигурни какво е. Висеше с лицето надолу. Единият лакът бе изкривен в невъзможна посока, а китките бяха окапали и в ръкавите на якето се виждаха кости и стави. Килната настрани, главата като че ли също беше на косъм да се отдели, поддържана по-скоро от бодливата тел, отколкото от оцелели тъкани.

Фриърс изчака нивото на водата да спадне достатъчно, за да огледа трупа, и после се насочи обратно към моргата. Очевидно беше, че освобождаването на крехките останки от бодливата тел, без да ги повредим, ще е бавен процес, а патологът не ми се струваше особено търпелив човек. Не че имаше смисъл да стои с нас. Кларк беше задържана по работа в съда, но Лънди беше напълно способен да надзирава операцията, докато тя пристигне.