Саймон Бекетт - Мъртви води

Нямаше причина да стоя и аз — като свидетел, технически нямах право дори да съм тук. Но никой не предложи да си тръгна, така че седнах на една удобна могилка с пластмасова чаша с донесеното от Лънди кафе и се загледах как отливът постепенно разкрива своята тайна.

— Не е нещо, което човек иска хлапето му да види, а? — коментира инспекторът, докато криминолозите нагазваха в потока. Лошо място е избрало кучето й да поплува. Смяташ ли, че е могло да го надуши?

— Вероятно.

Разполагах с доста време за мислене, докато чаках. Кучешкото обоняние би било достатъчно чувствително да надуши силно разложен труп, който се е приближил до повърхността с намаляване на водата. Рейчъл ми бе споменала, че Траск е купил кучето за дъщеря си едва след изчезването на съпругата му и е при тях по-малко от седем месеца. През дългата и влажна зима навярно не се бяха разхождали особено често из Бакуотърс. Така че беше възможно — дори вероятно — до днес възбудимото младо животно да не е имало шанс да открие интригуващата миризма, лъхаща от водата.

Криминолозите започнаха да се борят с бодливата тел, за да приближат трупа. Носеха дебели работни ръкавици и гумени гащеризони, но въпреки това не им завиждах за задачата. Лънди продължи да ги гледа, макар че говореше на мен:

— Чух се с Траск по пътя. Каза, че си му споделил, че трупът е на мъж — тонът му беше въпросителен и укорителен едновременно.

— Реших, че си има достатъчно тревоги и без да се чуди дали сме открили жена му.

— А ако грешиш?

— Тогава ще се извиня. Но дори ако това е жена, не би могла да е Ема Дерби.

Лънди въздъхна.

— И аз не мисля така.

Долната половина на тялото беше все още под вода, така че нямахме възможност да оценим ръста на мъртвеца. Но, дори ако имахме предвид набъбналата от газовете плът и дебелото кожено яке, ширината на гърдите и на раменете подсказваше много. Независимо чие тяло висеше пред нас, човекът беше едър и масивен.

Което не означаваше непременно, че е мъж. Определянето на пола на труп, особено на силно разложен като този, невинаги бе лесно. Макар че съществуват типични за мъжете и жените характеристики на скелета, границата между тях често е неясна. Скелетът на младеж от мъжки пол спокойно би могъл да напомня този на възрастна жена, например. А и не всички напълно развити мъже се подчиняваха на традиционния стереотип за едрокостна мъжественост, нито пък всяка жена беше непременно дребна и с леки кости.

Преди време работих по случай, който включваше скелет, висок над метър и осемдесет. Черепът имаше масивна, квадратна челюст и силно изразени надочни дъги, което като цяло са ясни показатели на мъжкия пол. Полицията смяташе, че може да е липсващ баща, изчезнал преди единайсет месеца, но в крайна сметка овално оформената тазова кухина и ширината на голямата седалищна изрезка разкриха, че тялото е женско. Зъбните отпечатъци в крайна сметка го идентифицираха като четиридесет и седем годишна учителка от Съсекс.

Поне доколкото ми е известно, изчезналият мъж така и не беше открит.

И въпреки всичко от малкото, което виждах от тялото, окачено на бодливата тел, ставаше ясно едно — беше прекалено едро, за да е принадлежало на слабата жена, чийто автопортрет стоеше в къщата за гости.

Нивото на потока беше спаднало до минимума, който обикновено достигаше. Пясъчният нанос образуваше ефективен бент от тази страна и оформяше езерце, широко по-малко от двайсетина и дълбоко около два метра. Криминолозите бяха извадили тялото до под бедрата, но краката все още бяха скрити под повърхността.

Лънди, криминолозите и отговорникът на местопрестъплението водеха дискусия за най-добрия начин за сваляне на трупа от телта.

— Не можете ли да измъкнете цялото нещо? — попита Лънди, докато колегите му джапаха из мътните води.

Една от тях, млада дама, напълно лишена от полови белези и неразпознаваема под защитното облекло, поклати глава.

— Твърде тежко е, предполагаме, че телта е закачена на дъното. Ще се опитаме да свалим тялото.

— Добре, но внимавайте с тези шипове. Не искам да се налага да попълвам формуляри за нещастни случаи.

Това му спечели гърлен смях. Лънди се взираше умислено в трупа.

— Колко време е престоял тук според теб? — попита.

И аз самият умувах над същото. Докато двамата с Траск не разместихме трупа, той вероятно е бил потопен в по-дълбоки води, завирени от наноса дори при отлив. Това би значело, че се е разлагал по-бавно, отколкото ако е бил изложен на слънце и въздух, а тъй като бодливата тел го е придържала на място, не е бил подложен и на дърпането и влаченето на приливните течения.