Саймон Бекетт - Мъртви води

Кларк ме чакаше в залата за аутопсии. Заради светлата кожа, под силните лампи тясното й лице изглеждаше като избелено. Фриърс беше с нея, вече в пълно бойно снаряжение, макар че инспекторката се бе задоволила с лабораторна престилка. Прекъснаха разговора си, когато влязох. При затварянето на вратата студеният въздух от климатика ме обгърна като ледено одеяло.

— О, Хънтър! Радвам се, че успя да дойдеш — приветства ме весело Фриърс. Херувимското му лице изобщо не изглеждаше на място под хирургическата шапка. — Този път без проблем си преодолял опасностите на отлива, а?

— Не карах аз — обясних.

Той се изсмя високо:

— Е, ако ще ти бъде утеха, и на мен веднъж ми се случи. Напълно прецаках ягуара, който карах тогава.

Усмихнах се както се очакваше. Огледах залата. Беше добре оборудвана и модерна. Имаше две маси от неръждаема стомана, отстоящи на прилично разстояние една от друга. На едната беше поставен трупът, отчасти скрит зад патолога и главната инспекторка.

На другата, на поднос от неръждаема стомана, се намираше разложено стъпало.

Настроението на Кларк не се беше подобрило, откакто я видях на пристана на стридоловната станция — най-вероятно просто си беше кисела по нрав.

— Благодаря, че дойдохте, доктор Хънтър.

— Няма защо. Макар все още да не знам защо съм тук.

Започвах обаче да добивам по-добра представа. Кларк се обърна към Фриърс и остави обяснението на него. Той отиде при поставеното на масата стъпало.

— Познато ли ви е?

— Беше в обувка, когато го видях за последно, но предполагам, че е онова от потока.

— Ще ми кажете ли какво мислите за него?

Озадачен, взех чифт латексови ръкавици от кутията, плъзнах ги над лепенките по ръцете си и се приближих до находката. Въпреки охлаждането от студения въздух, се долавяше кисела миризма, залегнала под по-острата на дезинфектант. Стъпалото беше голямо, белезникаво и подуто, набръчкано по начина, характерен за дълъг престой във водата. Мръснобелият адипоцир бе добил лек, почти виолетов оттенък там, където бе попил боя от яркочервения чорап. Пръстите приличаха на бухнали репички албиноси, в които се бяха забили жълтите нокти. Бяха изкривени един върху друг в болезнено състояние, известно като "пръсти чукче". Оголената повърхност на глезенната става представляваше неравна каша от ставна тъкан и кост. Това беше единственият участък, стоял открит за стихиите и мършоядите, и обичайно гладката хрущялна повърхност на скочната кост — най-горната на глезена, която се свързва с тибията и фибулата на прасеца, тук бе напукана и надраскана.

— Е? — попита ме Фриърс.

— Не мога да ви кажа нищо, което вече да не знаете. Десен крак, размер на обувките между четиридесет и четири и четиридесет и шест, ако се съди по вида. Вероятно принадлежи на възрастен мъж, макар да не мога да изключа и да е на жена с едри стъпала. При по-младите хора не се наблюдават подобни пръсти чукче, така че вероятно стъпалото е на по-възрастен… — поспрях, за да измисля какво друго да кажа. Свих рамене. — Горе-долу това е, като изключим, че натрупването на адипоцир и фактът, че е отпаднало, предполагат, че е прекарало във водата значително време.

— Колко например? — поинтересува се Кларк.

— Невъзможно е да се каже само по вида на стъпалото… — Обувката навярно го беше защитила, но беше ускорила и формирането на адипоцир. — Ако искате предположение, бих казал минимум от… хм, четири седмици. Но може да е и много по-дълго.

— Продължавайте.

— Не виждам следи от травма, а само изкуствено нацепване на скочната кост, което съответства на щети, нанесени от стихиите и мършоядите. Не виждам следи от острие, каквито бих очаквал да има, ако кракът е отсечен или прерязан с трион. Така че най-вероятно е отпаднал по естествен път. Може ли да погледна рентгеновите снимки?

Фриърс кимна.

— Първо ще имате ли нещо против да измерите глезенната става?

Погледнах го озадачено. Това бяха съвсем основни умения.

— Защо? Не сте ли го направили вече?

— Просто ми угодете, ако нямате нищо против!

Патологът вече не се усмихваше. Нито Кларк. И двамата проследиха как вдигам подходящ шублер от втория стоманен поднос.

— Най-добре би било първо да се свали меката тъкан. Бих могъл…

— Само измерете ставата, ако обичате. Вижда се достатъчно кост за целта.

Всичко това започваше да ми изглежда странно. Отворих шублера достатъчно широко, за да го напасна над скочната кост, след това внимателно започнах да го затварям, докато раменете не докоснаха леко костта и от двете страни.