Саймон Бекетт - Мъртви води

— Измервам 4.96 сантиметра. — обявих, след като погледнах оразмереното рамо на шублера. Отворих го по-широко и го свалих, за да мога да измеря дължината на костта.

— Няма нужда да си давате труда — намеси се Фриърс. Отиде да застане до трупа на другата маса. — А сега, ако нямате против, бих желал да премерите дебелината на тибията и фибулата. На десния крак, очевидно.

Дори ако не се бях досетил вече, раната от пушка в долната част на лицето щеше да потвърди, че това е трупът на мъжа от естуара. Дрехите бяха свалени и останките лежаха голи на масата. Също като огледаното от мен стъпало, и те бяха силно подути и стигнали до същия етап на разложение — крайниците изглеждаха неравни и недовършени, без длани и стъпала. Открит за стихиите и мършоядите, черепът стърчеше оголен, а пораженията, нанесени от изстрела, бяха значително по-изразени сега, след като бе почистена речната тиня. На гърдите и торса се виждаше У-образен разрез от аутопсията, макар че според мен вътрешните органи щяха да са твърде разложени, за да се получи интересна информация от тях. В по-дълбоки и студени води се случваше да се запазят под адипоцира, но се съмнявах, че случаят тук е такъв. Гениталиите бяха все още малко или много непокътнати, защитени от насекомите и мършоядите под дрехите, което поне улесняваше определянето на биологичния пол. Но при останки в подобно състояние се съмнявах, че от аутопсията може да се научи кой знае какво.

— Веднага щом сте готов — каза Фриърс с тънка усмивчица.

Оставих първия шублер на първата маса, смених си ръкавиците с чист чифт, за да не прехвърля никакъв генетичен материал от стъпалото на трупа. Слабо вероятно беше, понеже бях пипал само шублера, ала все пак по-добре да не рискувам замърсяване.

Особено ако положението отиваше натам, накъдето си мислех.

Главите на тибията и фибулата бяха почистени от възможните останки тъкан и краищата на двете кости стърчаха оголени. По-дебелата тибия, костта на прасеца, щеше да почива върху горната повърхност на скочната кост, а по-тънката фибула — да я прихлупва отстрани и да минава по-надолу. Избрах втори шублер от подноса с инструменти — този, предвиден за вътрешни повърхности, и внимателно премерих главите на тибията и фибулата, както бях сторил със скочната кост. След това, просто за да съм сигурен, премерих още веднъж.

Обърнах се към Фриърс.

— 4.97 сантиметра.

Той се обърна към Кларк:

— Както ти казах. И ще си остане същото съотношение, независимо колко пъти го мерим.

Кларк не му обърна внимание и се запъна:

— Не са еднакъв размер. Глезенът е малко по-малък.

Фриърс стисна устни и скръсти ръце, все едно вече бяха водили този спор. Вдигна вежди към мен с очевиден намек да опитам аз.

— Винаги има вероятност за лека разлика — съобщих на главната инспекторка. — Същото важи и за лявата и дясната страна, никога не са еднакви. Ако разликата беше повече от няколко милиметра, то да — вероятно щеше да означава, че стъпалото е от друг труп. Но разлика от един милиметър показва много точно сходство.

— Значи по ваше мнение кракът определено принадлежи на този труп?

— Не мога да кажа "определено", без да направя други тестове. Предвид видяното дотук обаче ми се струва вероятно… — Въпреки че съществуваше възможността различни хора да имат еднакво широки глезенни стави и тя не можеше да се изключи напълно, и двамата да бъдат намерени мъртви на един и същ участък по крайбрежието беше на практика невъзможно съвпадение. Погледнах към стъпалото.

— Предполагам, има причина да смятате, че това не е кракът на Лео Вилиърс?

— Не разполагаме с точните му измервания, но си е купувал обувки четиридесет и втори размер. Това стъпало е дълго малко над двайсет и седем сантиметра, което го прави четиридесет и четвърти размер… — от нейната уста прозвуча като лична обида.

— Номерацията на обувките варира… — влязох в ролята на адвокат на дявола. Очевидно тук имаше още нещо, освен несходството в размера на обувката.

Кларк не изглеждаше склонна да отговори, така че Фриърс се обади вместо нея.

— Така е, но когато е бил на деветнайсет, Лео Вилиърс си е чупил десния крак при игра на ръгби. Разрешиха ни да видим оригиналните рентгенови снимки, на които личи, че втората и третата метатарзална кост са натрошени доста зле. Зараснали са на криво. Но снимките на това ходило показват, че са непокътнати. Няма следи от стари счупвания, нито калуси.

— Добре, Джулиан, сигурна съм, че доктор Хънтър няма нужда да му обясняваш толкова подробно — сопна се недоволно Кларк.