Саймон Бекетт - Мъртви води

— Значи не може да е на Лео Вилиърс?

— Не виждам как би могло — отвърнах. Вилиърс липсваше от шест седмици в най-лошия случай, а напредналият стадий на разложение на останките от бодливата тел ми подсказваше, че са прекарали във водата много по-дълго.

Почукване по вратата оповести завръщането на сътрудничката. Върнахме се в залата за аутопсии.

— Предполагам, това не е рутинна процедура? — коментира Лънди, докато си слагаше хирургически ръкавици. С тях пръстите му приличаха на сини кренвирши.

— Не, не е. Вероятно няма да свърши работа и в съда, но би трябвало да ни даде доста добра представа дали стъпалото е от това тяло, или не е.

Лънди се втренчи в голите останки.

— Ако съвпада, това наистина ще пусне лисицата в кокошарника…

Прав беше, но не можех да сторя нищо. Сътрудничката — млада азиатка на име Лан, ми връчи прозрачното фолио.

— Намерих само дванайсетметрово руло. Ще стигне ли?

— Предостатъчно е — уверих я.

Съдебната наука беше започнала да става все по-сложна, а технологията постепенно ликвидираше повечето директни подходи, в които бях обучаван. Старият парижки хоросан, използван за отливки, бе заменен от силиконови алтернативи — по-ефикасни и не така увреждащи костите. Вече разработваха и триизмерни скенери, които след време щяха да направят излишни отливките, като позволяват създаването на съвършени дубликати на всяка кост с 3D принтери.

Но ние не разполагахме с 3D скенер и принтер. Дори да имахме, те, както и отливките, изискваха подходящо почистване на костите. Което щеше да отнеме време, а Кларк искаше бързи отговори. Така че се налагаше да се справя с не така модерни методи.

В този случай — руло евтино прозрачно фолио и нетрепващи ръце.

Сътрудничката се навърташе зад Кларк, Фриърс и Лънди, очевидно любопитна какво ще направя. Цялата група мълчаливо проследи как откъсвам парче прозрачен найлон и внимателно го приглаждам върху оголената повърхност на скочната кост. Удовлетворен, че няма гънки, го разпънах върху останалата част от стъпалото.

— Малко нетрадиционно, трябва да призная. Надявам се, че не сте използвали нещо подобно и в случая с Джером Монк миналата година — Фриърс изглеждаше развеселен от изненадата ми. — Знаех си, че съм чувал името ви някъде. Нещата там май доста се оплетоха, доколкото си спомням. Разбира се, вината едва ли е ваша, но не е от онези моменти в професията, които гориш от желание да повториш.

— Не, не е — отвърнах, без да го поглеждам. Онова, което се случи в Дартмур, бе обществено достояние и нямах нужда от напомняне. Погледнах към Кларк, но главният инспектор не слушаше. Със сигурност е знаела цялата ми история, преди да ме наеме, и очевидно бе по-загрижена за това, което правя в момента.

— Сигурен ли сте, че това ще има ефект? — попита тя скептично. — И няма да има никакво взаимно замърсяване?

— Не би трябвало — отвърнах, докато опъвах и изглаждах фолиото по останалата част от крака. Прозрачното фолио минимизираше риска, а ДНК проби вече бяха взети и от крака, и от трупа. Ако им потрябваха още, можеха да ги вземат от вътрешността на костите, настрани от оголените повърхности.

Но така или иначе не смятах, че тук ще има проблем със смесването на ДНК. Когато го оставих настрана и се заех с тялото, опакованото стъпало приличаше на парче месо от касапска витрина. Свалих мръсните си ръкавици за пореден път и ги смених с нов чифт, откъснах още едно парче прозрачно фолио от рулото и го изпънах над краищата на тибията и фибулата на десния крак, като се погрижих да прилепва плътно към повърхността на оголените кости.

Отдръпнах се и огледах произведението на труда си, след това взех отново увитото във фолио стъпало.

— Е, да видим с какво разполагаме.

Без омекотяващия пласт хрущял, глезенната става не би могла да пасне така плътно, както в живота. Но, въпреки че прозрачното фолио беше повече от лош заменител, стъпалото и краят на крака се съединиха като стари приятели. Леко завъртях стъпалото, за да демонстрирам пълния обхват на движение, но всъщност нямаше никакво съмнение. Дори близнаци не биха имали еднакви повърхности на ставите. С времето биха се развили леки разлики, вариации в резултат от движението и употребата. Но тук липсваха неприлягащи частици кост, които да попречат на гладкото движение. Съвпадението бе почти перфектно.

Оставих стъпалото. Измина известно време, преди Кларк да възкликне:

— Мамка му!

Всички бяхме наясно какво означава това. Ако стъпалото не принадлежеше на Лео Вилиърс, трупът не би могъл да е неговият. Което потенциално означаваше, че сега разполагаме с два трупа на мъже за идентифициране, като и двата не бяха на търсеното лице. А останките на Ема Дерби все още се намираха някъде из естуара в очакване да бъдат открити.