Саймон Бекетт - Мъртви води

— Много слабо вероятно би… — поде Фриърс, но главната инспекторка не му позволи да довърши.

— Не ме интересува дали е вероятно, или не е, трябва да знам със сигурност. И имам предвид да съм абсолютно сигурна. Сър Стивън Вилиърс е убеден, че това е синът му, и натиска да го съобщим официално. Ако ще го убеждавам в обратното, най-добре този път да сме дяволски прави.

— Има ли нещо друго в медицинския картон? — попитах. Вчера Лънди ми беше казал, че още не са им разрешили достъп, но очевидно вече разполагаха със снимките на счупения крак. Ако сър Стивън Вилиърс най-сетне беше вдигнал възбраната над картона на сина си, вътре може би имаше още сведения, които да помогнат за идентификацията.

Кларк въздъхна раздразнено.

— Не знаем. Сър Стивън се съгласи да ни разреши да видим само рентгеновите снимки, но и при това положение все едно цедихме кръв от камък. Ще ни трябва съдебна заповед за самия картон, а ако това не е трупът на сина му, не съм сигурна дали имаме основания за такава.

— Това е глупаво. Какво в картона би могло да е по-важно от това да идентифицираме сина му?

— Нямам представа, но каквото и да е, не ни помага. Сър Стивън даде ясно да се разбере, че ще се бори със зъби и нокти да спре разкриването на картона.

— Тогава ще трябва да изчакате резултатите от ДНК пробите — обяви Фриърс. — Съжалявам, но не мога да направя кой знае какво повече.

Последва многозначително мълчание. Обърнах се да огледам стъпалото и да помисля. Кларк забеляза.

— Доктор Хънтър?

Поумувах още малко.

— Приемам, че сте взели ДНК проби и от стъпалото, а не само от трупа?

Тя погледна Фриърс. Той изглеждаше раздразнен.

— Разбира се, но няма да получим резултати от тестовете в близките няколко дни. А ми се струва, че главен инспектор Кларк би желала нещо по-бързичко.

В разработка беше нова система за тестове за ДНК. Твърдяха, че правела профил от пробите в рамките на часове. Тя щеше да революционизира идентификацията на жертвите, но докато тези тестове станеха по-широко достъпни, се налагаше да разчитаме на старите по-бавни методи на анализ.

Или на нещо дори по-старомодно.

— Е, винаги можем да опитаме с теста на Пепеляшка… — отбелязах аз.

Кларк ме гледаше недоумяващо. Фриърс се намръщи:

— Не разбрах?

Погледнах към затъпените протуберанси на тибията и фибулата.

— Да имате прозрачно фолио?

Докато намерят фолио, мина известно време. Не беше от нещата, които намират съществено приложение в морга, дори в модерна и добре оборудвана като тази. Накрая Фриърс изпроводи една млада сътрудничка от патологията да намери отнякъде руло.

— Не ми пука дали ще го откраднеш от столовата на болницата, просто го намери и се върни, ясно? — нареди той.

Докато чакахме фолиото, влязохме в залата за брифинги. Малко след това Фриърс се оттегли, за да присъства на някакъв несвързан с разследването разпит, а дотогава бе пристигнал Лънди. Беше приключил с надзираването на изваждането на бодливата тел от потока и на масата пред нас димяха чаши с чай от автомата, докато той обобщаваше положението за шефката си.

— Краят на телта беше замотан за буца бетон. Ако се съди по вида — стар ограден кол.

— Може ли да е захвърлена там по случайност? — попита Кларк.

— Би могло, макар че си проси въпроса кой би замъкнал нещо подобно чак дотам. Наблизо няма огради и несъмнено съществуват по-удобни места за изхвърляне на боклук.

— Значи смяташ, че някой го е използвал нарочно като тежест за тялото?

И аз самият се питах същото, още от коментара на Лънди за трупа, който бил изненадващо добре набучен, за да се предположи, че уж случайно е попаднал на телта. Инспекторът разсеяно приглади мустаците си с палец и показалец. След кратък размисъл отвърна:

— Не мисля, че трябва да го изключваме. Само си помисли къде беше.

Потокът е завирен от пясъчен насип и никога не се оттича напълно. А и не е далеч от пътя. Някой спокойно може да закара дотам трупа в кола и да го пренесе от моста. Да го омотае с бодливата тел, за да го задържи под вода, и спокойно да смята, че ще си стои скрит години наред. Находката ни бе чиста случайност.

Дори и да го забележат, отначало ще изглежда, все едно е попаднал там случайно.

Кларк прихвана основата на носа си с палец и показалец. Главоболието й се виждаше и с просто око.

— Доктор Хънтър, казахте, че вероятно трупът е прекарал във водата няколко месеца?

— Предвид състоянието и това, което видях, да.