Саймон Бекетт - Мъртви води

Но поне веднъж нуждата да работя, да правя нещо, не ме гризеше така, както обикновено. Рейчъл беше предложила да донесе още храна, но предвид че нямах нищо против да ям пак супа или яйца, имах достатъчно запаси да преживея до сутринта. Нямаше наложителна нужда да ходя никъде, ако не желаех, така че не го направих. Вместо това си стоях в креслото, взирах се през прозореца към полека отстъпващия отлив и се опитвах да не влагам нищо повече в невинното предложение да ме повозят до града.

Подканен от куркащия си стомах, приготвих ранна вечеря от останките от доматената супа, с омлет и препечена филийка. Не беше точно изискана кухня, но се наслаждавах на всяка хапка. Докато последната дневна светлина се изцеждаше от небето, след вечерята отидох да се поразходя по брега на калния поток, този път тръгнах натам, където се вливаше в естуара. В тази посока придвижването беше много по-лесно, отколкото при навлизането в Бакуотърс сутринта. Нямаше пътека, но земята беше по-суха и по-стабилна, блатото отстъпваше пред ниски пясъчни дюни, покрити с остри треви. Не след дълго стигнах до огромен чакълен насип, част от стара стена за защита от приливите, която бе оставена да се орони дотам, че вълните да си върнат земята. Покатерих се отгоре и огледах оголените тинести равнини на естуара. По-навътре в сушата забелязах няколко светлинки, които взех за Крукхейвън, а в морето различавах прожекторите на товарни кораби, които полека се носеха към смрачаващия се хоризонт.

С удоволствие бих продължил разходката, но скоро щеше да се стъмни. Обърнах се, обзет от странно и нежелано безпокойство, което в началото не можах да разпозная. Чак когато почти стигнах до къщата за гости осъзнах, че гледката към устието ми беше напомнила за Бароус, което на свой ред бе размърдало мислите за тялото, което намерихме на пясъчните дюни.

Опитах се да го изтласкам от главата си, като си казах, че вече нямам задължения към него. Не се получи. Въпреки че вече не участвах в разследването, това не ме спираше да мисля за него. А и не бях приключил напълно с тази задача: Лънди ме беше помолил да му пратя снимките на маратонката. Нямаше как да стане от къщата за гости, но все пак можех да ги прехвърля от фотоапарата на лаптопа заедно с направените в Бароус.

И ако се случеше да им хвърля още един поглед, какво лошо щеше да има?

Върнах се в къщата, сложих чайника и свързах фотоапарата с лаптопа си. С чаша чай до себе си, огледах отново изображенията на маратонката. На големия екран на лаптопа бяха много по-подробни, но тъй като стъпалото като цяло беше скрито в обувката, не научих нищо, което вече да не знаех. Известно време се взирах в яркочервения чорап, уголемих го, за да видя по добре тъканта. Макар че не беше в полето ми на дейност, почти сигурен бях, че калният плат е синтетичен, а не естествена материя, беше от полиестер или някакъв подобен материал.

Това може и да беше само предположение, но за другото, което забелязах, не можеше да има съмнение. На подметката на обувката, скрита от пласта тиня, бяха отпечатани думи, които не бях забелязал преди това. Бяха достатъчно малки да не ги видя на екрана на фотоапарата, но на лаптопа се различаваха по-ясно. Увеличих изображението и си поиграх с контраста, докато не ги видях съвсем ясно. Три думи, щамповани или отлети в гумената подметка: Made in China.

Очевидно беше, че маратонката и яркият синтетичен чорап не съвпадат с образа, който си бях съставил за Лео Вилиърс, но това вече бе проблем на Лънди. Все пак отворих снимките, които бях направил на самото тяло, докато лежеше на пясъчния склон. Ставата на десния глезен стърчеше от мокрия крачол на джинсите, но не достатъчно, за да я разгледам. Отворих снимките на главата. Чудовищното нараняване беше точно толкова страшно, колкото го помнех. Избрах друга снимка, за да погледна странично. Огледах и изходната рана в опит да установя траекторията на изстрела.

Беше безсмислено да умувам. По няколко снимки нямаше да видя нищо, което полицията и патологът да не открият сами. Заставих се да затворя лаптопа, преди да се увлека прекалено, наясно, че това само ще ме разочарова. Вместо това си направих нова чаша чай и седнах с изключени лампи да гледам как нощта се спуска над потока.

През нощта се събудих само веднъж, разтревожен от продължително грухтене и странен печален вой. Тюлени, осъзнах сънено. Рейчъл беше права, казах си, преди да заспя отново. Наистина звучаха като пияни лабрадори.

Алармата на телефона ми ме изтръгна от дълбок сън без сънища. Чувствах се по-отпочинал, отколкото от много време насам. Единствените последствия от вируса бяха задържала се болка в ставите и ненаситният апетит. Изкъпах се и се избръснах, след това опекох останалите филийки и ги изядох с последните яйца. Не знаех дали ще се връщам в къщата за гости, след като вземем свещи от Крукхейвън, така че щом измих чиниите, прибрах малкото си багаж обратно в чантата.