Саймон Бекетт - Мъртви води

— Просто се закачих на нещо под килима.

— О, по моя вина е, трябваше да те предупредя! — намръщи се ти. — Отдолу има капак. Дръжката леко стърчи и лесно може да те спъне. Това е друга от задачите по довършването, която не бива да забравям. Моля те, кажи ми, че не си си счупил пръст!

— Не гарантирам за дръжката, но кракът ми е добре — усмихнах се. Дори да не беше, нямаше начин да си призная. — Как мина с криминолозите?

— Добре. Нямаше кой знае какво за тях. Просто щракнаха още няколко снимки на потока там, където намерихме маратонката, и това е. След това ме откараха обратно до къщата.

Рейчъл си беше събула гумените ботуши, но носеше същото червено водоустойчиво яке. Беше с разкопчан цип и отдолу се виждаше дебел бял пуловер, който добре се съчетаваше с джинсите й.

— Искаш ли да влезеш? — попитах и отстъпих.

Тя обаче поклати глава.

— Няма да се бавя. Тръгнала съм да взема Фей от нейна приятелка, но обещах на Джейми да намина. Добрата новина е, че колата ти е почти готова. Сменил е маслото и е свалил и почистил всичко. Смята, че няма да има проблеми. Казва, че си късметлия, задето колата не е нова, понеже те имат по-сложни електрически системи и нямаше да може да ги оправи.

Постарах се да покажа ентусиазъм.

— Страхотно.

— Не се радвай чак толкова. Лошата новина е, че ще трябват нови свещи. Джейми няма, така че вариантите са два. На около четиридесет километра оттук има голям магазин за автомобилни части, който работи по празниците. Той предложи да донесе свещи оттам. Казва, че щом ги вземе, няма да му отнеме много време да подкара колата. Според мен му е криво, че още не е успял да я поправи…

Вината не беше на момчето, а и предложението му все пак включваше осемдесет километра, при това привечер по празниците. Несъмнено щеше да има задръствания, щом стигне до по-натоварени пътища, и плюс това щеше да се наложи да монтира новите свещи, когато се върне.

— А другият вариант? — попитах.

— В Крукхейвън има бензиностанция, където сигурно държат на склад. Местна е, така че би трябвало да е затворена днес. Но ще отвори утре сутрин, ако нямаш нищо против да останеш още една нощ.

Бях толкова примирен с мисълта да тръгна още тази вечер, че не знаех как да реагирам. Бог ми е свидетел, че след разходката из блатата не се чувствах в състояние да шофирам до Лондон. Бях си насилвал късмета достатъчно за един ден, така че най-разумно щеше да е да почивам до утре, а и Траск вече бе казал, че няма проблем. Но дори ако Кларк не беше ядосана от факта, че се забърках със семейството на Ема Дерби, виждах и друг потенциален недостатък.

— Тази бензиностанция да не е случайно на Кокър? — попитах, като си спомних опита си да се обадя на сервиз.

Рейчъл ме погледна предпазливо.

— Не. Защо?

— Няма значение.

В първия момент очаквах, че ще задълбае в темата, но после тя очевидно реши друго.

— От теб зависи, но сутринта и бездруго трябва да ходя до Крукхейвън. Мога да взема свещите и ще си на път още преди обед. Просто зависи колко бързаш.

Всъщност изобщо не бързах, помислих си, предвид празния апартамент, който ме чакаше. Решителността ми се разколеба.

— Какво казва баща му?

— Андрю няма против и двата варианта — Рейчъл отметна кичур кестенява коса от челото си и за момент забелязах прилика със сестра й. — Не е като да се пречкаш на някого тук.

Отново си помислих за разговора с Лънди. Казах му, че ще остана само докато ми оправят колата, но не и кога ще се случи това. Още една нощ нямаше да е от такова значение, стига Траск да не възразява.

Освен това вече ме бяха изритали от разследването.

— Мога ли да стигна оттук до Крукхейвън пеша? — попитах, за да печеля време. Бях натоварил семейството достатъчно и без Рейчъл да ми купува свещи за колата.

— Можеш, но ще ти отнеме поне час, зависи от прилива. А и няма особен смисъл, понеже така или иначе ще ходя дотам… — тя внезапно ми се усмихна с лека нотка на притеснение. — Ако така ще се почувстваш по-добре, защо не дойдеш с мен?

Знаех си, че има куп причини да не го правя. Подвоумих се за момент.

— С удоволствие.

Тази нощ спах по-добре, отколкото от месеци насам. Първата нощ в къщата за гости също бях спал, но по-скоро припаднах от изтощение, докато тялото ми се бореше с инфекцията. Сега сънят бе дълбок и спокоен, почти бях забравил какво е да спиш така.

След обещанието да ме вземе в десет на следващата сутрин, Рейчъл си бе тръгнала и ме остави да се чудя дали съм постъпил правилно. Все още беше късен следобед и нямах представа какво да правя с останалото време. Не разполагах с интернет или телевизия, нито дори с музика и книги. Или с работа. Обикновено, когато работех по ново разследване, прекарвах свободното си време в четене на доклади и бележки по случая. Този път такива липсваха и макар че лаптопът беше с мен, не можех да проверя дори пощата си онлайн.