Саймон Бекетт - Мъртви води

— Значи приблизително същото време като тялото, което намерихме вчера?

— Стъпалото е било защитено вътре в обувката, така че може и да е по-старо. Но вероятно е така.

— И нямаше следа от другото стъпало?

Просто погледнах Лънди. Той въздъхна.

— Добре де, глупав въпрос.

Ако бях видял и второто стъпало, вече щях да съм го споменал. Но стъпалата и дланите надали бяха изпаднали по едно и също време. Въпрос на късмет и случайност би било да се озоват на едно и също място.

Лънди върна снимките до една, на която се виждаше цялата маратонка. Стисна устни, докато я изучаваше.

— Ти ли ще го кажеш, или аз? — полюбопитствах.

Той се усмихна.

— Кое да кажа?

— От онова, което съм чул за него, не ми се струва вероятно Лео Вилиърс да обуе подобно нещо.

— Това не означава, че не го е направил. Хората държат в дъното на гардероба си какви ли не изненади.

— Алени чорапи?

— Гарантирам ти, че не е от нещата, които бих си представил да носи Вилиърс, но и по-странни случки е имало. Все още се опитваме да убедим баща му да ни даде медицинския му картон и докато това стане, можем да допуснем даже, че е бил далтонист. В крайна сметка никой не знае как е бил облечен по време на изчезването си. Не ни разрешиха да претърсим къщата му, така че не знаем и какво може да държи там.

— Не ви разрешиха!? — попитах изненадан. Едно е да спънеш достъпа до медицинския картон на лице, което все още официално не е обявено за мъртво, но не виждах как някой — без значение колко важна клечка е — може да попречи на полицията да извърши обиск. — А преди това, когато е изчезнала Ема Дерби?

— Не разполагахме с достатъчно доказателства, за да вземем заповед — Лънди поклати глава, раздразнен от спомена. — Адвокатите на баща му ни налазиха. Изпълнихме задължителното претърсване, когато го обявиха за изчезнал, за да се уверим, че не лежи мъртъв в някоя празна стая, например. Не можеха да ни спрат да го направим. Но някой очевидно вече беше преровил къщата преди нас. Икономката каза, че е разтребила, преди да осъзнае, че го няма, но след нея всичко е било облизано от горе до долу.

— Това не се ли брои за възпрепятстване на разследването?

Лънди извади от джоба си нов пакет таблетки срещу киселини и започна да го отваря.

— Не и дотам, че успешно да го оспорим. И бездруго нямахме представа какво точно търсим, освен евентуално трупа на Ема Дерби, така че какви обвинения в унищожаване на доказателства да отправим? Но в случая имах предвид, че не знаем достатъчно за Лео Вилиърс, за да твърдим, че не е притежавал евтини маратонки и червени чорапи. Ако е планирал да си издуха мозъка с пушката, вероятно и бездруго не се е замислял какво си обува.

Звучеше така, сякаш се опитва да убеди сам себе си.

— И на теб не ти харесва тази ситуация, нали?

— Няма значение дали ми харесва… — той сдъвка две таблетки срещу киселини така, все едно си го изкарваше на тях. — Честно казано, предпочитам да мисля, че Вилиърс-младши е предпочитал евтините патъци, отколкото алтернативата — която е, че някъде наоколо има още един труп с липсващи стъпала.

Имаше и още една вероятност, но сега не му беше времето да я обсъждаме. Освен това бях сигурен, че Лънди прекрасно я осъзнава.

— Знаеш ли кога Фриърс възнамерява да огледа стъпалото? — попитах. — Ще ми се и аз да му хвърля едно око.

Лънди внезапно доби засрамен вид.

— Благодаря за предложението, но не мисля, че ще бъде необходимо.

Постарах се да скрия разочарованието си. Кракът може и да не носи кой знае колко информация, но бях решил, че полицията ще иска да го погледна. А докато така и така съм там, спокойно можех да хвърля едно око и на изваденото тяло. Все още се ядосвах, че съм пропуснал аутопсията. Дори ако не можех да допълня с нищо находките на патолога, поне бих искал да знам, че съм сторил всичко по силите си.

Сега нямаше да имам подобна възможност.

— Значи Кларк ми е ядосана — казах.

Лънди въздъхна.

— По случая и без това има достатъчно усложнения. Шефката не желае да стават повече.

— И с какво това, че ще проуча стъпалото, усложнява положението?

— Е, като изключим пропуснатата аутопсия, оказа се гост на семейството на изчезналата жена и си извел сестра й на лов за липсващи телесни части. Не е лошо постижение за двайсет и четири часа, нали?

Изложено така не прозвуча добре, но и двамата знаехме, че картинката не е обрисувана честно.

— Като изключим факта, че не знаех кои са те, още преди да се замисля да отседна тук, ти вече ми беше съобщил, че не участвам в разследването.