Саймон Бекетт - Мъртви води

— Значи си бил общопрактикуващ лекар? Какво те накара да смениш професията? — попита Рейчъл.

Не беше тема, в която исках да навлизам точно в този момент.

— Дълга история. Нека просто приемем, че съм по-добър в това си занятие.

— Добре, разбирам от намеци. Мога ли поне да попитам как изгуби далака си? При катастрофа или…?

Предпочитах да избегна и тази тема, но ако все се изплъзвах от въпросите, щеше да реши, че се надувам. Не исках да създавам такова впечатление. Опитах се да измисля по-малко драматично обяснение, но после реших, че е най-добре просто да го кажа.

— Наръгаха ме.

— Аха, да бе… — Гримасата на Рейчъл се промени, когато видя изражението ми. — Боже! Не се шегуваш, нали?

Стори ми се искрено шокирана. Не възнамерявах да се впускам в подробности, но в крайна сметка й разказах за Грейс Страчън. Как съм се забъркал в оставената от нея диря от трупове на малко островче на Външните Хебриди и за малко да стана една от жертвите й, когато ме нападна на прага на собствения ми дом в Лондон. Лицето на Рейчъл се смръщваше все повече, докато ме слушаше. Когато завърших, възкликна:

— Просто се е появила у вас и те е наръгала ? Боже, каква кучка!

Понечих да кажа, че Грейс е с умствено заболяване и жертва на насилие, но усилието не си струваше.

— Може и така да се каже.

— Какво стана с нея? Още ли е в затвора?

— Не. Така и не успяха да я хванат.

— Искаш да кажеш, че още е на свобода?

— Полицията смята, че вероятно е мъртва… — не ми се искаше да задълбавам в темата. — Ами ти? Не ми звучиш като местен жител.

— Поначало съм от Бристол, но живеех в Австралия, преди да дойда тук.

— С какво се занимаваш? — попитах заинтригуван.

Рейчъл сви пренебрежително рамене:

— Морски биолог съм. Занимавах се с проучвания на ефекта от замърсяването с пластмаса в Големия бариерен риф, но в момента съм в нещо като безкрайна отпуска.

Поспрях да почистя ботуша си от кална туфа блатна трева.

— Сигурно идването тук е било голяма промяна.

— Не толкова, колкото преминаването от медицината към съдебната антропология — възрази спътничката ми. — Бакуотърс не е толкова зле. Харесват ми спокойствието и тишината, а от гледна точка на морската биология всъщност е доста готино. Не е толкова екзотично като Рифа и бих излъгала, ако кажа, че слънцето не ми липсва, но въпреки всичко в това място има нещо. Екосистемите са също толкова комплексни, като тези в Рифа, просто са малко…

— По-кални? — предположих.

Тя се усмихна. Беше първата й истинска усмивка пред мен и я озари цялата.

— Определено. Но застъпването на прясно и соленоводна екосистема всъщност е изумително. И не става дума само за раците и ракообразните. От делтата често идват тюлени, понякога се изкачват чак до Крийк Хаус. Чу ли ги снощи?

Не си спомнях нищо, след като съм легнал.

— Не мисля.

— О, щеше да си наясно, ако си ги чул. Ужасно са шумни, няма начин да ги пропусне човек. Звучат като пияни лабрадори. Освен това си имаме и змиорки…

— Змиорки?

Рейчъл ме погледна развеселена.

— Знам, имат лоша репутация. Но са наистина уникални и все още не са добре проучени. Знаеш ли, че плуват чак до Саргасово море, за да хвърлят хайвер?

Погледнах я, за да установя дали говори сериозно.

— Истината ти казвам — възкликна Рейчъл. — Всяка една змиорка, която откриеш тук, е родена в Саргасово море в Атлантическия океан. Щом се излюпят, младите мигрират навсякъде из планетата. Там живеят по делтите или в сладководни басейни, докато съзреят. След това плуват по целия път обратно до Саргасово море, за да се чифтосат, и цикълът започва отново. Забележителни създания са, но благодарение на риболовците вече са застрашен вид, популацията им е намаляла с деветдесет и пет процента…

Спътничката ми замлъкна и сви извинително рамене.

— Виждаш ли какво става, когато започна? Боже, змиорки и "Направи си сам" проекти. Ама че съм хедонистка!

— Значи днес си излязла да наблюдаваш змиорките? — попитах, изтласкал от мислите си внезапния спомен за змиорката, изхлузила се от лицето на Лео Вилиърс.

— Не, просто исках да се поразходя и реших, че може да се запася… — Рейчъл отвори торбата, за да ми покаже няколко стръка влажни растения. — Малко е рано за морския копър [9] Crithmum maritimum, скален копър — многогодишно тревисто растение, вирее по крайбрежните скали на соленоводни басейни. Използва се като подправка, намира също и приложение в медицината и козметиката. — б. пр. , но все пак може да се намери, ако човек знае къде да го търси. Наоколо растат всевъзможни морски зеленчуци, намират се и миди, мекотели и раци. Едно му е хубавото на Бакуотърс, човек не може да умре от глад… — тя спря и се огледа. — Е, най-добре да спра да те отегчавам. Пристигнахме.