Саймон Бекетт - Мъртви води

В хладилника намерих мляко, масло и яйца, на кухненския плот имаше и половин хляб и неотворен буркан с мармалад. Опекох две филийки и си изпържих яйца, докато заври водата за кафето. Нахраних се стръвно на малката маса в трапезарията и после си опекох още филийки, които намазах с масло и мармалад.

След като закусих, се почувствах по-добре, отколкото от няколко дни насам. Направих си още едно кафе, занесох го до еркерния прозорец и погледах как чайките се люлеят в полупълния поток, преди най-сетне да си позволя да обмисля положението, в което бях попаднал.

Грешката беше тъпа, откъдето и да я погледнеш. Лънди ми бе споменал, че Ема Дерби, предполагаемата жертва на Лео Вилиърс, е омъжена. Не ми беше хрумнало, че може да има различна фамилия от тази на съпруга си. Дори когато Траск спомена жена си, не успях да направя връзката, понеже бях приел, че говори за Рейчъл.

Сестрата на Ема Дерби.

Размерите на гафа ме потресоха. Нищо чудно, че всички бяха толкова нервни. За Траск и семейството му вчерашният ден несъмнено е бил мъчителен. Дори ако полицията не им го е съобщила, със сигурност са чули за находката в делтата от хорските слухове. И въпреки че Ема Дерби се водеше в неизвестност от прекалено дълго време, за да са нейни тези останки, семейството й със сигурност си е задавало въпроси. Всички бяха наясно че, ако трупът не е нейният, вероятно принадлежи на човека, който я е убил.

Рейчъл практически каза същото предишната вечер: Денят беше странен. Твърде емоционален. За всички ни. Трепнах при мисълта колко безчувствен съм изглеждал в очите им. Представих се като консултант на полицията и те са сметнали, че знам кои са. Но личните ми проблеми така ме бяха заслепили, че буквално се наложи да прочета името на проблема буква по буква. И то едва след като нахлух в живота на скърбящото семейство.

Не можех да променя случилото се. В момента бях в състояние само да поднеса извинения и да оставя домакините си на спокойствие колкото се може по-бързо. Макар че колата ми продължаваше да стои повредена пред дома на Траск в празничната неделя, май щеше да се окаже по-лесно да го кажа, отколкото да го направя.

Допих си кафето и се обадих на пътна помощ. Както бе казала Рейчъл, в къщата за гости имаше сигнал, макар и слаб. Намерих място до прозореца, където изглеждаше по-силен, но когато позвъних и избрах опцията "случаят не е спешен", се озовах на изчакване. Докато чаках да говоря с някого, огледах помещението. Беше простичко, но добре планирано — място, където бих останал по-дълго при други обстоятелства. Съпругата на Траск очевидно е имала талант. В мига, в който си го помислих, забелязах рамкираните фотографии, подредени до стената. Спомних си, че Лънди спомена нещо за фотографските й занимания. Тръгнах натам с любопитство и изгубих сигнала веднага щом отстъпих от прозореца.

Набрах пак номера и отново се оказах на изчакване. Страхотно. Превключих телефона на високоговорител, сложих го на перваза и приближих снимките. Очевидно чакаха да бъдат окачени по стените, така че се съмнявах някой да има против да ги разгледам. Бяха около дузина, с различни размери, но всичките черно-бели. В долния край на всяка се кипреше един и същ жизнерадостен подпис: Ема Дерби.

Бяха предимно натюрморти и пейзажни снимки. Имаше една на къщата за гости и на потока, обгърнат от зловещи сенки сред тъмната огледална вода. На друга се виждаше морската крепост, слънцето танцуваше по вълните, а тя самата бе изкусно очертана на фона на черно-белия залез. Не бях специалист, но снимките ми се струваха много прилични, макар и малко клиширани. Една в частност — снимка на лъскав хромиран мотор на пясъчния бряг — беше толкова очевидно режисирана, че практически крещеше "плакатно изкуство".

Имаше само един портрет. Беше на привлекателна жена с дълга тъмна коса, която рамкираше усмихнато срещу фотоапарата лице; беше гола, като изключим елегантно нагънатия бял чаршаф. Заглавието, със същия почерк като подписа, гласеше просто "Аз".

Беше първата снимка на Ема Дерби, която виждах. Дори предвид угодническото естество на автопортрета, жената беше наистина хубава. И очевидно го знаеше. Нужна е много самоувереност — или суетност, — за да позираш по такъв начин. В очите й се четяха наслада и самодоволство, в наклона на брадичката се забелязваше намек за арогантност. Знаех, че е нечестно да се съди така, но беше трудно да си представя уверената жена от снимката да се примири с отдалечено място като Бакуотърс. Или с брак с Траск, помислих си, по-стар мъж със син тийнейджър и малка дъщеря. Лънди ми беше споменал, че Ема Дерби се е преместила тук преди две-три години, когато се омъжила, така че явно не беше майка на Фей и Джейми. Инспекторът каза също, че бракът й не вървял още преди аферата с Лео Вилиърс. Започвах да разбирам защо.