Саймон Бекетт - Мъртви води

— О, мамка му!

В следващия миг Портър започнал да дърпа баща му настрани и се вмъкнал между тях. Лео паднал сред сандъците и чувал само откъслечни звуци. Смътно осъзнал, че го изнасят или по-скоро извличат навън. Роуън била на пода, лежала там в твърде големите си оранжеви дрехи. Била толкова неподвижна и тиха, не можел да види лицето й, но на ъгъла на големия товарен сандък до нея тъмнеело петно. Изглеждало лепкаво и мокро.

Тогава я видял за последен път. Вратата се затворила и я скрила и след това всичко му било мътно и неясно. Спомнял си, че го натикват в колата и му смъкват синята рокля. Някой — или Портър, или баща му, не бил сигурен кой, — грубо му навлякъл обичайните дрехи. По-късно чул гласа на майка си да пита как е успял да падне толкова глупаво. Усетил, че го увиват в хладни чаршафи и се унесъл в затъмнена стая.

На следващата сутрин, без обяснения, Лео бил закаран обратно в големия семеен дом. През по-голямата част от пътя спял, а когато се будел, виждал изгорелия от слънцето врат на Портър пред себе си. В един момент се опомнил достатъчно, че да попита за Роуън.

Прибра се у тях, отвърнал Портър, без да се обръща.

Никой повече не споменал за случката, а смътните спомени на Лео скоро избледнели и започнали да му се струват просто сън. Почти не си спомнял момичето, с което се бил сприятелил това лято. Ако се замислел за нея или за следобеда в швейцарската хижа, го връхлитала задушаваща паника. По-лесно било изобщо да не мисли.

В крайна сметка се самоубедил, че онзи следобед никога не се е случвал.

Минали години преди Лео пак да стъпи в Уилитс Пойнт. По това време майка му била починала, а Портър се бил превърнал в основен шофьор на баща му. Лео пък бил станал буен и капризен младеж, затънал в нещастие и безсмислени бунтове, които щели да бележат и живота му като възрастен. Когато го изключили от Военната академия, вместо да се прибере у дома, решил да отложи неизбежната сцена с баща си. Следвайки импулс, който всъщност не разбирал, на стоп стигнал до къщата, където навремето прекарвал летните ваканции.

Било като завръщане в едва запомнен сън. Къщата стояла затворена от години. Хижата била изчезнала, мистериозно изгоряла още преди време. По нищо не личало, че изобщо е била там, а на нейно място се издигала голяма магнолия. Дъждът бил окършил листенцата от подобните на свещи цветове и тревата около дървото била посипана с мръснобелите им петна. Гледката била странно притеснителна. Събудила смътен спомен, като стара снимка, проблеснала на дъното на мътно езеро.

Но едва години по-късно, когато друг недоразбран импулс го накарал да се засели в някогашното си лятно убежище, той чул за местното момиче, което един горещ летен ден излязло от дома на родителите си в Бакуотърс и повече не се върнало.

Прочетох показанията на Лео Вилиърс два пъти. След това, изтрих и имейла, и приложението, както бе поискала Кларк. Изключих компютъра и стиснах основата на носа си. През цялото време бях предполагал, че поредицата трагедии в Бакуотърс са скорошни. Но събитията, довели ме тук, бяха просто последните елементи на престъпление, чиито корени се простираха през повече от две десетилетия.

Чувствах се уморен до смърт и ми се гадеше. Портър беше видял работодателя си да убива дете и бе използвал смъртта на Роуън като трамплин. Нищо чудно, че след това бил взет на постоянна длъжност. Двамата със сър Стивън се бяха сплотили от случилото се и макар Портър да не се бе смятал за изнудвач, мълчанието му не бе дошло без награда. Може би затова беше реагирал толкова буйно на намесата на Ема Дерби и Марк Чапъл. Те бяха нашественици, които влизаха на територия, смятана от него за отдавна запазена, а това бе довело до сериозни последици.

"Нямах никакво намерение да позволя на някакви аматьорчета да се намесват — бе казал шофьорът в къщата за гости, — не и след всичко, което направих за Вилиърс."

А какво точно беше сторил, питах се аз? Дали намесата му включваше само запазване на мълчание или се бе оказал ценен по по-практичен начин? Задълженията на Портър несъмнено се простираха отвъд шофирането. Сър Стивън го бе накарал да почисти къщата на Уилитс Пойнт, за да премахне възможните уличаващи доказателства, и да занесе на изнудвачите спортен сак, пълен с пари. Имало ли бе и други услуги? Трупът на Роуън Холоуей така и не бе намерен, но не си представях бизнесменът в сивия костюм да си цапа ръцете с отърваването от него. Не и когато има друг, готов да го стори. Портър беше показал колко добре познава Бакуотърс, като бе скрил трупа на Марк Чапъл там.