Саймон Бекетт - Мъртви води

Но Лео нямал нищо против. Обичал слънцето, а и морският бриз в лятната къща на семейството в Уилитс Пойнт разхлаждал в адската жега. Далеч от училищния пансион, от строгия надзор на учителите и стадното мислене на другите момчета, Лео най-после можел да се отпусне. Насаме, можел да е себе си.

Общуването с другите го карало да се чувства различен.

В къщата на Уилитс Пойнт обикновено правел каквото си поиска. Като се изключат неделните обеди и ловните партита, организирани от време на време, на които се очаквало да присъства, майка му и баща му го оставяли да се забавлява сам. Лео нямал нищо против. Бил свикнал със самотата и я предпочитал пред погледа на родителите си. Особено след онова, което се случило по Великден.

Макар да знаел, че не трябва, един следобед Лео се промъкнал в спалнята на родителите си, за да пробва дрехите на майка си. Чувството на объркване и нещастие, което бил свикнал да приема за нормално, сякаш изчезнало, когато погледнал в огледалото и се видял преобразен. Въпреки че дрехите му били големи, човекът, който го гледал отсреща, му се струвал по-вярно отражение на онзи, който е в действителност. Именно "ежедневният" Лео бил отрепката.

Смятал да прекара в гардеробната само няколко минути, но изгубил представа за времето и го спипали. Отново. Никога не бил виждал баща си толкова разгневен. Било кошмарно, дори по-лошо от обичайното му студено презрение. Лео се обърнал към майка си с надеждата, че тя ще се намеси, но тя само извърнала глава.

Мисълта за случката все още го карала да се срамува. Надявал се, че положението ще се подобри, щом пристигнат в къщата в Уилитс Пойнт, но грешал. На всичкото отгоре обичайният шофьор на баща му влязъл в болница, а за лятото наели заместник. По-млад мъж с подигравателни очи и лице, белязано от шарка. Наричал се Портър.

Лео не го харесал. Портър бил бивш войник, шофьор в армията и в дните, в които бащата на Лео не се нуждаел от колата, шофьорът бил инструктиран да се грижи за сина. Така вместо да е свободен да прави каквото си иска, Лео изведнъж се оказал с придружител навсякъде. Ходели до плажа, разхождали се по дигата и в Бакуотърс. Потър никога не играел, нито говорел с детето, само мълчаливо пушел, видимо отегчен и недоволен от задълженията на бавачка. По всичко личало, че лятото ще бъде провалено.

Един ден, когато пристигнали на плажа, до дигата ги чакала млада жена. Ухилен, Портър казал на Лео да се върне след час и момчето с радост се подчинило. От този ден това се превърнало в ритуал. Плажът станал обичайната им спирка и всеки път Портър се срещал с някого там. Понякога била същата млада жена, понякога — друга. На Лео не му хрумвало да каже на баща си. Положението го устройвало. За кратко го оставяли да скита сам, където поиска.

Така срещнал Роуън.

Тя се появила един следобед, докато момчето седяло самичко на пясъчните дюни. Обикновено момиче с лунички и сламеноруса коса. Лео не бил имал много контакти с момичета, но сметнал Роуън за много по-добра компания от момчетата в пансиона. Живеела в Бакуотърс и му разказала, че майка й работи в магазин в Крукхейвън, а баща й си стои предимно вкъщи. Пишел учебници по естествознание и когато Роуън била по-малка, в почивните дни я водел със себе си из блатата.

Но напоследък се случвало по-рядко, признала пред Лео, защото баща й бил болен. Не знаела какво му е, но понякога се затварял в кабинета си с дни и дори когато излизал, почти не говорел. Майката на Роуън казвала, че му е нужно спокойствие. Така че сега момичето било свободно да се забавлява, както си поиска.

За по час всеки ден същото важало и за Лео.

От този ден двамата се виждали всеки следобед. Невинаги оставали на дюните. Разхождали се под горещото слънце — понякога чак до Бакуотърс, любимото място на Роуън. Познавала всяка канавка и всеки канал, знаела къде е безопасно дори и при прилив и кои участъци трябва да избягва. Лео не споменавал за Роуън на родителите си, още по-малко — на Портър. Говорели си, всеки споделял на другия тайни, които не бил казвал на никого. Роуън му разказала, че понякога чувала майка си да плаче или да крещи на баща й, който се затварял все повече. На свой ред Лео споделил колко мрази училището си и момчетата в него. Дори признал, че се страхува от баща си.

Един ден й разказал за това, че пробва дрехите на майка си.

Лицето му пламнало, след като си признал, но Роуън явно не сметнала, че в това има нещо нередно. Казала му, че и тя го прави, и Лео бил на седмото небе от щастие.