Саймон Бекетт - Мъртви води

Бяхме намерили сестрата на Рейчъл.

Не ходих в моргата на аутопсията. Това беше едно от условията на Кларк, за да ме допусне до изваждането на трупа — мога да наблюдавам и да съветвам за боравенето с деликатните останки, но нищо повече. Макар да ми беше неприятно да го призная, навярно беше за добро. Карах на резерви и адреналин — и към момента те се бяха изчерпили.

И така, за втори път този ден, се върнах в Лондон. Спах шест часа, после станах и се изкъпах, преди да си направя късна вечеря от останките в хладилника. Опитах да се обадя на Рейчъл и ме преизпълни облекчението на страхливеца, когато телефонът й ме препрати право на гласовата поща. Новината за сестра й трябваше да бъде съобщена от полицията, не от мен, а не исках да говорим, преди да са известили и нея, и Траск. Чудех се дали да не й позвъня, когато телефонът ми звънна.

Беше Кларк — обаждаше се да ми съобщи резултатите от аутопсията.

— Няма отпечатъци, очевидно, така че проверяваме и зъболекарския картон, и ДНК — каза тя. Все още преглъщах изненадата си, че главната инспекторка говори с мен, не очаквах подобна любезност. — Дрехите и бижутата съвпадат с тези на Ема Дерби. След случилото се с Лео Вилиърс подхождам предпазливо, но този път, смятам, не е проблем да предположим, че е тя.

— Как е умряла? — попитах, масажирайки гърба си. Мускулите ми се бяха схванали от мъчението, на което ги подложих при опита да избягам от наводнената къща за гости.

— Фриърс казва, че била удушена. Подезичната й кост е счупена, както и вратът, макар че това може да е предизвикано от падането. Получила е множество фрактури от него, същите като на Марк Чапъл, така че Портър вероятно е хвърлил и двамата от кулата.

Вероятната причина за смъртта не беше изненада. Портър бе удушил и Стейси Кокър, друг неочакван свидетел, на който е искал да затвори устата. Но потвърждението на собствената ми теория не ме зарадва.

— Намерихме лодката на Лео Вилиърс в естуара — каза Кларк. — Вероятно е изтласкана там от наводнението. Но явно Портър е използвал именно нея, за да стигне до морската крепост вчера. Има пресни следи от гуми по моравата на Вилиърс, които съвпадат с тези на даймлера, изглежда, се е върнал там за колата и после е изчезнал бързо. Не беше нужно да обяснява причината или горчивината в тона си.

— Предполагам, пушката не е била в нея?

— Не, но намерихме останки от барут по корпуса на двигателя. Смятаме, че е от ръкавиците му, което отново ме кара да мисля, че се е отървал от оръжието зад борда, докато се е прибирал. Имаше и следи от кръв.

— От Чапъл?

В момента, в който го изрекох, осъзнах, че не е възможно. Всяка следа от него би била напълно неразпознаваема след седем месеца под въздействието на дъжда и солената морска вода.

— Не. Предполагаме, че я е почистил, след като е откарал тялото в Бакуотърс. Кръвта, която открихме, е прясна — от два различни източника. Едната съвпада с тези на Портър, вероятно е от раните по лицето му, след рикошета в стоманената врата. Другата може би е от обувката му — инспекторката се поколеба за миг. — Съвпада с кръвта на Боб Лънди.

И двамата помълчахме малко. Кларк си прочисти гърлото.

— Осведомихме семейството на Ема Дерби. Тежки новини на фона на всичко останало, но се надяваме, че това все пак е краят. О, и още нещо — добави тя отсечено. — Пратих ти имейл, без да искам. Ще съм благодарна, ако го изтриеш.

— Добре, ще бъде изпълнено.

Това не ми приличаше на грешките, които Кларк би направила по принцип, но пък последните двайсет и четири часа надали можеха да минат за нормални. Не бих му отдал особено значение, но тя не беше завършила.

— Представям си, че е от човек, който не е успял да мигне снощи — продължи тя и тонът й се бе променил. — Не очаквам да те заинтересува особено, но предпочитам да не го споменаваш на никого…

Погледнах към компютъра, любопитството ми беше започнало да се пробужда.

— Не, разбира се.

— Значи сме квит.

— Веднага ще изтрия писмото — казах внимателно.

— Благодаря ти, доктор Хънтър.

Кларк затвори. Какво, по дяволите, беше това? Озадачен, отидох до компютъра. Имейлът чакаше в папката с входящи, изпратен само преди броени минути. Нямаше тема или текст, само приложение. Поколебах се, но го отворих.

Приложението беше копие от свидетелски показания. Когато ги видях, внезапно забравих умората си.

Наведох се напред и започнах да чета за събитията преди двайсет и пет години.

Лятото, когато Лео Вилиърс навършил девет години, било белязано от незапомнена гореща вълна. Августовските температури достигнали средиземноморски нива и довели до недостиг на вода и опасност от суша. Дните били горещи и тихи, нощите влажни и задушни.