— Не сте намерили самата камера?
— Още не. Портър е прекалено умен да задържи предмет, който може да го свърже с Дерби или Чапъл, но пък е решил да задържи снимките. Нищо чудно да е планирал да ги използва на свой ред някой ден…
Портър се бе възмутил, когато предположих, че е изнудвач, но пък отрече и да е крадец. Явно, макар да не се бе виждал в никоя от двете роли, си беше оставил открехната вратичка, в случай че си промени намеренията.
— Каза ми, че не възнамерявал да допусне да се намесят след всичко, което бях направил за Вилиърс. Според теб какво е имал предвид?
Кларк надигна чашата си, но после явно се отказа. Остави я и се намръщи.
— Не съм сигурна. Но цялата постановка е странна. Очевидно между Портър и Лео не е имало нежни чувства, но въпреки това сър Стивън е изпратил именно него да почисти Уилитс Пойнтс, след като е разбрал, че ще има претърсване. А и защо е избрал шофьора за доставката на половин милион паунда откуп за изнудване, вместо да прати някого от охраната си?
— Портър е работил за него над двайсет години. Сигурно му е вярвал.
Кларк ме погледна скептично:
— Така е, но сър Стивън не ми се струва наивен, а Портър не беше от хората, достойни за доверие. Знаем, че е задържал парите на шефа си и в апартамента му има разни дреболии, които смятаме, че е задигнал от дома на Лео Вилиърс. Сребърни прибори, златни бутонели, скъп бинокъл "Цайс", такива неща. Как така вряла и кипяла делова акула като сър Стивън ще има такова доверие в шофьора си с чевръстите пръстчета?
Разтрих чело, за да организирам мислите си. Кларк беше права, имаше нещо странно. Не виждах обаче какво е.
— А сър Стивън какво казва?
— По повод това, че служителят му е масов убиец или че синът му се е върнал от мъртвите като жена? — Инспекторката избута чашата си, все едно вината беше нейна. — Не дава коментар за Лео, но със сигурност е знаел, че синът му е транссексуален, иначе защо ще спира достъпа до медицинския му картон. Може би дори е смятал, че Лео наистина е убил Ема Дерби. Това би обяснило защо толкова държеше да приемем, че синът му е мъртъв. Знаел е, че предстои отваряне на кутията на Пандора и се е надявал да му удържи капака.
— Ами Портър?
— Сър Стивън няма какво толкова да каже за него. Адвокатите му ни убедиха колко е шокиран от случилото се и казаха, че клиентът им не носел отговорност за независимите действия на служителите си. Освен това посочиха, че колата на сър Стивън била открадната, така че той самият се явявал жертва.
— Шегуваш се.
— Няма майтап. Предложих им номера на "Гореща линия за пострадали", но, колкото и да е странно, не са се обаждали… — Инспекторката поклати глава отвратено. — Що се отнася до изнудването, отказват да потвърдят или да отрекат каквото и да било. Имам чувството, че не искат хората да знаят как сър Стивън се е поддал на изнудване, така че ще се опитат да погребат всичко.
— Могат ли да го направят?
— Поне ще опитат. Няма конкретни доказателства, че Дерби и Чапъл в действителност са изнудвали сър Стивън, като изключим версията на Портър. И дори тя е втора ръка.
Исусе! Изнудван или не, не изпитвах никаква симпатия към бащата на Лео Вилиърс. В него имаше нечовешка студенина, арогантност и чувство, че всичко му принадлежи по право. Сър Стивън смяташе, че стои по-високо от закона. Но може би с парите и връзките му, наистина беше така.
— Има и още нещо — допълни Кларк колебливо. — От "Защита на животните" прибраха птиците и животните от къщата на Холоуей малко преди пожара. Но, когато вчера следобед се заехме да разкопаваме градината, забелязахме спортен сак в храстите. Изглежда е бил използван за настаняване на болна чайка или друга птица, но освен с птичи курешки, беше пълен и с петдесетпаундови банкноти.
Зяпнах я.
— Използвал е парите за птиче гнездо?
Инспекторката се усмихна лекичко:
— Знам. Беше близо до едно от дърветата, които са се запалили, така че, ако пачките не са били толкова наквасени от птицата, са щели да изгорят. Банкнотите бяха в лошо състояние, но, изглежда, по-голямата част от сумата е в сака. Петстотин хиляди паунда под дупето на чайка…
Боже, отпуснах се назад, изумен. Портър беше сгрешил, че Едгар няма да намери приложение на парите. При други обстоятелства би било смешно.
— Какво ще стане с тях?
— Е, това е наистина интересен въпрос. Очевидно, ако парите принадлежат на сър Стивън, следва да му бъдат върнати с все курешките. Но за да се случи това, той трябва да признае, че са го изнудвали. Ако не го стори, няма да имаме друг избор, освен да ги сметнем за собственост на Холоуей.
Читать дальше