Саймон Бекетт - Мъртви води

Мъжът го чул и се обърнал. Дори в тъмното станало ясно, че е непознат. Паникьосан, Джейми насочил към лицето му двете дула и заявил, че държи да знае къде е Лео Вилиърс.

И пушката гръмнала…

— Изстрелът съборил Антъни Ръсел във водата — уточни Кларк с въздишка. — Било е по време на пролетния прилив, така че тялото вероятно е било отнесено над Бароус в естуара вместо в морето. Сигурно е попаднало в покрайнините на Бакуотърс, което е и причината да не го намерим седмици наред.

Всъщност четири седмици. Попаднало в лабиринта от потоци и канали, най-вероятно тялото било потънало на дъното. При отлив било излагано на въздействието на въздуха и чайките, през останалото време са го глозгали водни мършояди, докато накрая не изплувало отново и не дрейфувало чак до естуара.

И после Лънди ми се обади.

— Какво ще стане с Джейми? — попитах.

Кларк недоволно се взря в чашата си. Напомни ми как Лънди правеше същото само преди няколко дни.

— Портър е убит при самоотбрана, за него никой няма да го обвини. Но, непреднамерено или не, все пак е застрелял Антъни Ръсел. Щеше да е по-добре, ако беше дошъл направо при нас. Сега обаче…

Главната инспекторка повдигна рамене в знак, че случаят е извън правомощията й. Така и беше. Джейми беше убил невинен човек и беше прикрил престъплението. Макар че не бе възнамерявал да го стори, това бе задвижило поредица събития, отнели още няколко живота. Въпреки смекчаващите вината обстоятелства го очакваше присъда. С малко повече късмет и благосклонни съдии щеше да е достатъчно млад да започне живота си отначало. Но сега всички планове за университет и за нормален живот бяха далеч напред в бъдещето.

И все пак, ако не беше пушката, Портър най-вероятно щеше да убие Фей и Рейчъл, както и самия Джейми. Бях твърде уморен да преценя дали това съвпадение е щастливо или иронично.

— Открихте ли пушката, използвана от Портър в морската крепост?

— Още не, но продължаваме да претърсваме апартамента му. Живял е в основната къща на сър Стивън Вилиърс, така че можеш да си представиш каква радост предизвикахме — обясни сухо Кларк. — Намерихме обаче празна кутия от патрони в кофата му за боклук. Номер пет, бисмутова сплав за птици, същата марка като използваните от Вилиърс.

И същия вид сачми, убили Лънди, помислих си. Но нямаше нужда да го напомням на Кларк.

— В момента смятаме, че Портър е взел пушката и патроните от Лео Вилиърс, когато сър Стивън го е пратил да почисти Уилитс Пойнт — продължи инспекторката. — Сметнахме, че липсва и втора пушка, но тъй като при ремонта Вилиърс беше преместил оръжейния сейф в мазето, никой не можеше да го твърди със сигурност. Все още се опитваме да открием пушката, но предполагам, че я е хвърлил в морето на връщане от крепостта… — Кларк ме погледна през масата, на силната лампа над главите ни торбичките под очите й изглеждаха огромни. — Извадил си късмет.

Така беше, макар да не го чувствах. На интелектуално ниво осъзнавах, че съм се изплъзнал на косъм два пъти за двайсет и четири часа. Емоционално обаче се беше случило твърде много, за да го възприема.

Според мен Кларк беше права за пушката. Оръжието свързваше Портър със стрелба по полицай, а и лицето му беше цялото наръсено с шрапнели след стрелба от упор в ръждива стоманена врата. Дори ако откатът не беше повредил дулото, явно бе сметнал за твърде рисковано да задържи оръжието.

Поглеждайки назад, не беше трудно да видя как събитията са се изплъзнали от контрол още от мига, в който е тръгнал към морската крепост, за да се изправи срещу Ема Дерби и Марк Чапъл. А когато Лео Вилиърс, който вероятно е изглеждал като идеалната изкупителна жертва, се върна от мъртвите, Портър е изпаднал в крайно неприятна ситуация. Приемах, че той наистина казваше истината, когато заяви, че ситуацията е излязла извън контрол. Но това бе малка утеха за хората, чийто живот бе разрушен заради него.

— Кутията патрони не беше единственото, което намерихме в апартамента му — продължи Кларк. — Бил е крадец, пълно е с отмъкнати вещи. Нищо голямо и очевидно, предимно дреболии като часовници и бижута. Но проверяваме записите и смятаме, че поне част от вещите идват от обирите, извършени в региона миналата година.

— По същото време, когато и в Крийк Хаус е имало обир? — попитах.

Кларк одобрително потупа слепоочието си.

— Очевидно беше прав, че обирите са били димна завеса. Портър е знаел, че Ема Дерби има копия от снимките на компютъра си, но не е искал да смятаме, че Траск са на мушката му. В апартамента му нямаше крадени компютри, така че сигурно се е отървал от машините. Но намерихме флашка, скрита под хлабава дъска на пода. Все още преглеждаме файловете, но снимките от изнудването са там. Кадри на Лео Вилиърс в женски дрехи, всички са направени с мощен обектив през прозорците на дома му. Има и филмов материал, вероятно сниман с видеокамерата, която Марк Чапъл е взел от работата си, но качеството е лошо и не се вижда кой знае какво.