Саймон Бекетт - Мъртви води

Беше приключил с криенето.

Парамедиците предложиха да отида в болница, но отказах. Познавах достатъчно добре признаците на хипотермия и възникнала инфекция и не страдах от нито едното. Двете чаши топъл сладък чай и сухите дрехи от гардероба на Траск спряха треперенето. Чувствах се изтощен, но можех да почивам и по-късно.

Исках да приключа тази история.

Кларк дойде при мен в ранните часове на утрото, след като за пореден път дадох показания в полицейския участък. Пристигна в бежовата стая за разпити с две пластмасови чаши чай, едната от които ми връчи. Не бях сигурен дали ми поднася мирен дар, но все пак я приех.

— Как се чувстваш? — попита ме тя и седна срещу мен.

Свих рамене:

— Добре. Другите как са?

Главната инспекторка ми се стори уморена, след тежката нощ беше бледа и с изпито лице. Знаех, че не изглеждам по-добре.

— Рейчъл Дерби е само насинена. Момиченцето страда от шок, но неотдавна пуснахме Андрю Траск, така че поне отново е с баща си. Може би впоследствие ще имаме и други въпроси към него, но при тези обстоятелства…

При тези обстоятелства да позволят на едно момиче да прегърне баща си беше най-човешкото нещо. Особено след като брат й току-що беше застрелял човек пред очите й.

— А Джейми?

— Носът му е счупен и има няколко разклатени зъба, но това са му най-малките проблеми. Колко ти сподели той?

— Повечето — признах.

Част от информацията бях успял да сглобя и сам. От мига, в който видях сина на Траск да държи ръчно изработеното оръжие, знаех какво означава това. През цялото време се чудех защо Портър не е използвал пушката в къщата за гости, но причината беше проста. Не беше в него — и никога не е била. Беше скрита в дъното на гардероба на Джейми Траск и бе лежала там, откакто тийнейджърът по погрешка застрелял Антъни Ръсел.

Било наскоро след неуспешния опит на баща му да се изправи срещу Лео Вилиърс, когато Джейми видял, че в Уилитс Пойнт свети.

Прибирал се от среща с приятели и макар че не бил пиян, не бил и напълно трезвен.

Без съмнение се е притеснявал какво ще направи баща му, когато разбере, че Лео Вилиърс се е върнал. Но алкохолът и загрижеността за семейството му не били единственото, което накарало тийнейджъра да се отправи към къщата на носа.

— Той каза ли ти за Ема Дерби? — попита Кларк.

— Не директно, но се досетих — отвърнах.

Не беше трудно. Щом Джейми започна да говори, чувствата към мащехата му станаха очевидни.

— Колко далече е стигнала?

Кларк поклати глава. Отпи глътка от чая и го остави с гримаса.

— Не изглежда между тях да се е случило каквото и да е. Но явно от известно време го е притискала. Флиртувала, оставяла вратата отворена, докато се къпе, такива неща. Вероятно за нея било просто невинно забавление, но успяла да му влезе под кожата. Не искал да остава сам в къщата с нея, когато баща му пътувал. Затова е бил при приятели, когато тя изчезна. Не си е вярвал, че ще се справи.

Не беше изненадващо. Пубертетски хормони от едната страна, чувство за вина, от другата — избухлива комбинация.

Кларк неодобрително поклати глава:

— Един бог знае какво си е мислела. Трябвало е да има по-трезва преценка.

Да, трябвало е. Рейчъл ми бе разказала как Джейми внезапно скъсал със Стейси Кокър още преди да научи, че тя е бременна, и сега стана ясно защо. Не беше тайна, че в злощастния брак на баща му е имало пукнатини и за човек като Ема Дерби — суетна и отегчена, копнееща по градския живот — увлечението на младежа вероятно е било ласкателно. Безвредно забавление. Спечелила заварената си дъщеря, като играела ролята на по-голямата сестра. За момчето избрала друг подход.

— Траск знае ли? — попитах.

— Не е признавал, но сигурно е имал подозрения. Тийнейджърите не са особено добри в прикриването на собствените си чувства. А и не си представям Ема Дерби да е била особено тактична. Това вече са предположения, но не бих се изненадала, ако Траск просто не е искал да знае. Вероятно се е опасявал какво точно може да открие, особено след като жена му изчезна.

Господи, помислих си, емоционалните подводни течения в дома на Траск бяха невъобразими. Нищо чудно, че връзката между бащата и сина бе толкова напрегната и че според Рейчъл да си около тях бе като да стъпваш по тънък лед. Тя се бе сближила със семейството едва след изчезването на сестра си, затова бе изпуснала играта между Джейми и мащехата му. Но нямаше как да не забележи напрежението след това.

А за Джейми месеците ревност, тъга и вина бяха достигнали повратна точка, когато е видял светлината у Лео Вилиърс и е решил, че любовникът и убиец на мащехата му се е върнал. Гласът на момчето беше задавен и носов, приглушен от замразения грах, който държеше на счупения си нос, докато ми разказваше станалото в онази нощ. Набрал смелост от алкохол и адреналин, паркирал до къщата на Вилиърс и се канел да почука на вратата, когато чул на терасата трясък на стъкло. Заобиколил отпред и видял човек, облечен в дълъг шлифер, да стои на ръба на водата с вдигната заради студа яка. На терасата около него имало празни чаши и бутилки, някои от тях счупени, все едно били използвани за учебна стрелба. На съседно дърво била облегната пушката. Джейми я взел, по-скоро за да я държи далеч от ръцете на Вилиърс, отколкото с намерение да я присвои.