Саймон Бекетт - Мъртви води

Не ги следях.

Отведоха Рейчъл на брега за разпит и да даде официални показания. Макар да не ме помолиха да остана, никой не предложи и да си тръгна. Досещах се за причината, затова чаках на платформата, без да се пречкам никому, и гледах деловите раци. По някое време един от криминолозите взе проба от дланите ми, така че можех най-сетне да измия кръвта на Лънди от ръцете си. Коленичих на платформата и потопих ръце в морето, изтърках спечената кора от кожата си и оставих студената солена вода да я разнесе.

Следобедът превали, преди катерът на бреговата охрана да се върне с още пътници. Опря борд в платформата, а аз се обърнах и почаках главен инспектор Кларк и Фриърс да слязат. И двамата бяха с гащеризони, лицето на инспекторката бе тебеширено бяло. Погледна ме, докато някой й подаде ръка, за да слезе от катера, но се насочи към стълбата, без да каже и дума. Патологът, който я следваше, изглеждаше необичайно мрачен. Видя ме и спря, сякаш се двоумеше.

— Доктор Хънтър. Радвам се, че сте добре — погледна към кулата и поклати глава. — Дяволски лоша работа.

Кимнах. Така си беше.

Дяволски лоша работа.

Върнах се към наблюдението на раците на смаляващата се дюна. Над повърхността беше останала само малка ивичка, когато ги намери първата чайка. За няколко минути към нея се присъединиха още птици, чиито крясъци отекваха под кулата. Все още гледах как природата върви по своя курс, когато чух, че някой слиза по стълбата. Изчаках стъпките да се приближат зад гърба ми и чак тогава се обърнах да погледна Кларк.

Светлите й очи бяха кървясали, а къдравата й рижа коса беше дори по-разрошена от обикновено. Гласът й потреперваше, все едно едва сдържа гнева си.

— Какво, по дяволите, се случи?

Преразказах отново историята, макар да знаех, че несъмнено вече са я осведомили. Тя не ме прекъсваше, само стискаше все по-силно устни.

— Исусе Христе — каза накрая. — Мамка му! Чия идея беше това?

— Моя.

Ясно беше, че не ми вярва. Или вероятно вече знаеше: Рейчъл надали се бе пощадила в показанията си. Но нямах намерение да соча с пръст. Никой не бе принудил Лънди да идва. Нито пък мен.

Кларк ме изгледа недоволно, после се взря във вълните, които надигаха завесата на дъжда. Риж кичур беглец се вееше незабелязано около лицето й.

— И не видя кой го направи? Нищо ли не видя?

— Двигателят звучеше като на малка лодка, но не мога да кажа нищо повече.

Тя въздъхна и раздразнено тръсна свободния кичур от лицето си.

— Боже, каква каша!

— А криминолозите? Може ли да се каже нещо по отпечатъка?

— Почти нищо. Частичен е, на подметката не се вижда шарка или отличителни белези. Няма следи от износване, така че вероятно е просто от обувка с гладка подметка. Повечето повърхности са твърде ръждиви за отпечатъци, но в стаята намерихме два ясни комплекта и пет на алуминиевата стълба.

Предполагаме, че три са твоите, на Рейчъл Дерби и на… инспектор Лънди. Не знаем още чии са другите, но не са скорошни. Ако сме прави за случилото се тук, тогава вероятно ще се окаже, че принадлежат на Ема Дерби и Марк Чапъл.

И аз така смятах. Естествените масла в по-старите отпечатъци биха изсъхнали на вятъра и соления въздух. По някое време щяха да ми вземат отпечатъци, както на Рейчъл и дори на Лънди, за да изключат оставените от нас. Но ако петте комплекта, които полицията беше намерила, можеха да се идентифицират, това означаваше, че който и да се е качил горе, за да застреля Лънди, е носил ръкавици.

Като убиеца на Стейси Кокър.

— Той знаеше, че сме тук — заявих.

— Той? Не каза ли, че не си видял кой е бил?

Преглътнах гневната си забележка. Но Кларк беше права, не трябваше да разчитам на предположения.

— Добре, който и да е виновен, е знаел, че сме тук.

— Няма как да си сигурен.

— Че защо иначе би дошъл насам? Ако се съди по вида на сградата, никой не е влизал вътре от месеци и надали е случайност, че изникна по същото време като нас. И то въоръжен.

— Какво се опитваш да ми кажеш? Че някой ви е издал?

Единственият, който беше споменал на някого за експедицията при морската крепост, беше Лънди. Той се обади да осведоми екипа си, но не можех да повярвам, че някой от колегите би предизвикал смъртта му.

— Или крепостта е под наблюдение, нямам представа. Просто не вярвам, че случилото се е съвпадение.

— На мен също не ми харесва — отсече равно Кларк. — Но алтернативата е, че някой е дошъл тук, вече решен да убие полицейски инспектор. И двама цивилни, ако му се отвори възможност. Какво би постигнал с това?