Саймон Бекетт - Мъртви води

— Искал е да попречи някой да разбере какво има вътре?

— И убийството на полицейски инспектор наистина ще помогне за опазване на тайната… — Кларк говореше с тежък сарказъм, но беше права. Дори ако убиецът на Лънди беше успял да ликвидира и трима ни, кулата щеше да бъде претърсена, щом инспекторът се забави. Убийството му само усложняваше ситуацията.

— Не казвам, че звучи смислено — отвърнах уморено. — Но нашата лодка беше закотвена отвън, така че беше очевидно, че някой е тук. Ако не е имал намерение да ни убива, защо изобщо би дошъл насам?

— Не знам , доктор Хънтър, ясно? Ако знаех, щях да съм много по-близо до залавяне на копелето! — Кларк разтри слепоочията си и отдели секунда, за да се вземе в ръце. — Виж, знаем, че някой е криел амуниции и вероятно пушка в къщата на Едгар. Може да е решил да ги премести другаде и да се е паникьосал, като е разбрал, че тук има някой.

Спомних си настоятелните опити за нахлуване през заключената с резето врата. Не ми изглеждаше като проява на паника, но нямаше смисъл да усложнявам разговора. Кларк не разполагаше с по-различни от моите отговори.

— А петното на пода? — попитах. — Кръв ли е?

Порив на вятъра тласна поредната вълна дъжд върху нас. Инспекторката дори не забеляза.

— Така мислим, но се съмнявам да научим нещо полезно от нея. Вероятно е или на Ема Дерби, или на Марк Чапъл, но предвид ръждата и соления въздух ще имаме късмет, ако можем да познаем чия е.

— Според мен е на Чапъл.

Кларк ме погледна.

— Защо мислиш така?

Имах предостатъчно време за размисъл, докато стоях и гледах раците. Беше по-добра тема, отколкото да си представям поваления вътре в кулата Лънди.

— Нали знаете, че трупът, който открихме на бодливата тел, най-вероятно е негов?

— Съобщиха ми — отвърна главната инспекторка нетърпеливо. — Продължавай.

— Бил е ударен толкова силно, че парче кост се е забило в мозъка му — такава травма би му счупила носа. Би кървял. Вероятно не много, ако е умрял веднага, но достатъчно, за да обясни петното кръв.

— Смяташ, че е бил убит тук? Прекалено много приписваш само на едно петно кръв.

— Не и ако се вземат предвид многобройни фрактури по тялото на Чапъл. Бих очаквал подобни при падане, а едното бедро е буквално извадено от ставата. Това изисква изключително голяма сила. Не си представях как могат да се получат всички травми, преди да се озова тук.

Посочих скелето от площадки и стълби от входа на кулата.

— Достатъчно високо е — продължих. — Най-лесният начин да свалиш труп от кулата и да го качиш в лодката, ще е да го пуснеш отгоре. Ще се блъска в площадките надолу, а ако кракът се заклещи на стъпалата, инерцията ще е достатъчна да счупи костите и да извади бедрото.

Подобно падане би обяснило и как са били счупени шийните прешлени, а като изключим лицевите рани, черепът е останал непокътнат. Също като крайниците, главата се е въртяла и усуквала при падането — с достатъчно сила, че да се счупи вратът. От подобна височина черепът също би могъл да получи сериозна фрактура, но предположението ми е, че или падането е било спряно от закачването на крака за стъпалото, или при удара в металната платформа главата е паднала върху ръката му.

Запазих мълчание, докато Кларк се мръщеше под дъжда, който се процеждаше в кулата, и премисляше положението. Първоначално се чудех защо някой би замъкнал трупа чак до Бакуотърс, вместо да го изхвърли в морето. Но не беше толкова трудно да се видят причините. Толкова близо до брега имаше голяма вероятност мъртвецът да изплува някъде по крайбрежието. Да му се сложат тежести беше друг вариант, но морето наоколо беше пълно с наноси и нямаше гаранция, че отливът няма да го оголи.

В Бакуотърс обаче имаше голяма вероятност трупът да не бъде намерен. А дори и да бъде открит, нямаше да има причина полицията да го свърже с морската крепост. Макар че не би било практично да се премахнат всички следи от обитаването на кулата, веднъж щом извършителят е отстранил уликите — без пропуснатата капачка за обектив и малкото петно в ръждата — мястото се е превърнало просто в изоставен лагер, не в местопрестъпление. Не би имало никаква причина да се смята, че Ема Дерби и Марк Чапъл са идвали тук.

Не би имало нищо, което да свързва Лео Вилиърс със случилото се.

Погледнах през морето към къщата на носа. Замъглена от пръските и дъжда, оттук ми се стори смалена в сравнение с гледката от височината на прозореца горе.

— Изнудвали са Вилиърс, нали? — попитах.