Саймон Бекетт - Мъртви води

— Сигурна ли си, че е тъкмо тази крепост?

— Сигурна съм. Ето, погледни и тук.

Тя обърна лаптопа, така че да видя и аз. На екрана беше уебсайтът за морските крепости "Монсел". Виждаше се снимка със същата подредба на трите кули, която си спомнях и от излизането в Бароус с Лънди, но с много повече подробности. Крепостта беше забележителна структура. Всяка от разпадащите се кули представляваше ъгловата, подобна на кутия постройка, стъпила на четири дълги крака, наклонени навътре така, че образуваха пирамида. Само една от кулите стоеше непокътната, другите две бяха рухнали частично с годините. Надписът под снимката посочваше "Оцелелите кули на военното укрепление на устието на Солтмиърския естуар".

— Това е същата крепост, която се вижда зад мотоциклета — каза Рейчъл. — И виж какво още открих…

Тя прерови снимките от папката и извади една.

— Ето, на тази се вижда номерът на мотора. Предположих, че полицията може да го използва, за да потвърди, че е на Марк. Дори ако той не знае нищо, полицията вероятно ще иска да говори с него.

Сигурен бях, че ще искат, ако останките му не бяха открити да се разлагат в бодливата тел. Но Рейчъл не знаеше това. Що се отнасяше до нея, трупът от потока нямаше никаква връзка с липсващата й сестра, а Марк Чапъл не беше мъртъв.

— Има ли нещо? — попита тя.

— Не, просто си мислех, че Лънди ще иска да ги види.

Без да я поглеждам, отделих настрана снимките на мотоциклета и погледнах останалите. Имаше около дузина, всичките бяха направени от морето и гледаха назад към брега и голяма викторианска къща, обкръжена от три страни от дървета. Гледната точка за момент ме изненада, но след това разпознах уникалните панорамни прозорци на крайбрежния дом на Лео Вилиърс. Снимките варираха от панорамни на цялата къща до близки кадри на отделни акценти. На някои се виждаше терасата, но повечето показваха отделни прозорци, през които можеш да надникнеш в стаите.

Рейчъл се наведе през ръката ми, за да види и тя.

— Позната ли ти е? Това е къщата на Лео Вилиърс.

Гледаше ме очаквателно. Опитах се да се съсредоточа и отново разгледах снимките. На нито една нямаше хора и всички изглеждаха припряно нащракани, липсваше им усещането за плакатно изкуство, което вдъхваха другите снимки на Ема Траск.

— Съжалявам, не схващам. Пропускам ли нещо?

— Не забелязваш ли нещо странно в тях?

Прехвърлих ги отново и не видях нищо по-различно. Приличаха ми просто на снимки за калибриране, вероятно от времето, когато Ема Дерби е била наета да редекорира къщата на Вилиърс.

— Не. Трябва ли?

Рейчъл ми се стори разочарована.

— Откъде според теб са направени?

Замислих се. Снимките до една гледаха към брега, очевидно снимани от морето.

— От лодка, предполагам.

— И аз така си помислих отначало. Но погледни ъгъла. Прекалено високо е — Рейчъл определено се развълнува. — Човек не може да получи такава гледна точка от лодка. А и морето около устието е прекалено задръстено с наноси, за да може нещо по-голямо да се приближи достатъчно, за да бъдат направени.

Права беше. Замислих се за онзи път, когато ходих до къщата при откриването на гроба на кучето, и се опитах да визуализирам гледката към морето. Не ми отне много време.

— Смяташ, че е снимала от морската крепост?

— Очевидно. Там няма нищо друго освен вода.

Рейчъл се беше зачервила. Изглеждаше доволна от себе си. Обърнах се отново към лаптопа и снимката на сайта на крепостта. Дори и оцелялата кула изглеждаше в лошо състояние — ръждива коруба, петносана от солени следи.

— Крепостта е в руини. Кулите не са ли запечатани? — попитах със съмнение.

— Нямам представа — отвърна домакинята ми. — Би трябвало, но не съм ходила там. Не мисля, че някой ги посещава, не и от времето, когато през шейсетте години са помещавали пиратско радио.

— Тогава защо Ема би отишла до старата крепост?

— Нямам представа. Може да е ходила с Марк Чапъл. Той беше в музикалния бизнес, тази работа с пиратското радио щеше да му хареса. Важното е, че очевидно го е направила. Видя снимките, откъде другаде биха могли да са?

Не можех да намеря грешка в логиката й — просто не виждах какво значение има.

— Добре, да речем, че е снимала къщата на Лео Вилиърс от една от кулите. Какво доказва това?

Рейчъл поклати глава, сбърчила разочаровано чело.

— Може би нищо, но откакто намерих тези снимки, не мога да спра да мисля за тях. Ема винаги е била импулсивна и да отиде някъде с фотоапарата, без да каже никому, звучи напълно в неин стил. Ами ако е имала инцидент или е успяла да влезе вътре и се е заключила там? Знам, че звучи глупаво, но полицията не откри и следа от нея. Ами ако това е причината?