Саймон Бекетт - Мъртви води

— Добър ти ден, Хънтър! Не бях сигурен дали ще се появиш днес.

Оставих парчето кост и се запитах дали Кларк не е споменала нещо в смисъл, че ме отстранява от случая.

— Защо не?

— О, я си виж само покрусената физиономия! Имах предвид след драмата снощи. Умираш си за наказания, това ти го признавам.

Отпуснах се и се смъмрих, че се плаша от сенки.

— Приключи ли с аутопсията?

— На момичето ли? Още преди закуска… — патологът ми се струваше в по-добро настроение днес. — Вероятно можеш да се досетиш за резултата. Кръвонасядания по гърлото, смачкан гръклян и счупена подезична кост, всичко съвпада с удушване. Другите травми са типични за катастрофа с кола. Спукани ребра, охлузвания, насиняване. Има съвсем лека фрактура на черепа, но липсва вътрешно кървене. Получила е лошо сътресение, но е нямало да бъде фатално.

— А дали е била в съзнание?

— Трудно е да се каже. Надали е била в състояние да излезе сама от колата. Но ако имаш предвид дали е била в съзнание по време на удушването, няма как да знаем. Липсват следи от борба, което предполага, че не е била… — Фриърс взе чифт хирургически ръкавици от една кутия и започна да ги нахлузва. — Всъщност това е и единствената странна находка. Доста изненадващо, като се има предвид състоянието на разголване, но нямаше следи от сексуално насилие. Нищо, което да намеква за изнасилване или дори за скорошна сексуална дейност. Изглежда нашето момче е гледало, но не е пипало.

И това беше нещо, макар че надали щеше да утеши семейството на Стейси Кокър. Помислих си за нещастника, сгушен на задната седалка на лендроувъра снощи, и колко ужасено се бе дърпал от нас на пътя. Как го беше утешавала Рейчъл, като дете или уплашено животно. Не се притеснявай, той е безобиден!

Фриърс звучно шляпна с втората си ръкавица и отиде до поставения на металния поднос череп.

— Е, как се разбирате с нашия приятел от бодливата тел? Гледам, че правиш отливки на раните от перката.

— Не са предизвикани от перка.

Това привлече вниманието му.

— Наистина ли?

— Направени са от нещо, което се върти много бързо, но приличат повече на жлебове, не на прорези — казах. — Раните от перката на лодка биха били нанесени от всяко от остриетата, което многократно е удряло костта. Но случаят не е такъв. Тези изглеждат направени от плътен диск.

— Става все по-любопитно. Колко време има до изсъхването на отливките?

— Би трябвало да са готови вече.

Отидох до черепа и нежно почуках силиконовото желе. Беше се втвърдило, така че внимателно свалих отливките. Напречно оставената от въртящия се диск следа беше квадратна, стените й се събираха на дъното под прав ъгъл. Вътрешните повърхности бяха грапави и показваха ясни признаци на абразия.

Взех шублер да премеря ширината на едната отливка, докато Фриърс оглеждаше другата. Изсумтя изненадано.

— Разбирам какво имаш предвид. Следата от перката би трябвало да е гладка, но тази тук е грапава като мечи задник. Прилича на ошкурено. Някакъв електрически инструмент ли е според теб? Може би моторен трион?

— По-скоро си мислех за ъглошлайф — казах и оставих шублера. — Режещите дискове са абразивни и с плосък ръб, стандартната им ширина е седем милиметра. Същата като при тези контузии.

— Явно си си написал домашното — Фриърс кимна замислено. — Да, определено пасва. Раната ще прилича на следа от перка, така че няма автоматично да предизвика подозрения, ако тялото бъде открито. Макар че това повдига въпроса как нещастникът си е строшил кокалите. Ако изключваме инцидент с лодка, ще трябва да обмислим вероятността да е бил жив, когато някой е поднесъл ъглошлайф към лицето му. Каква забавна мисъл…

И на мен ми бе хрумнало същото. Костите след смъртта са сухи и крехки, реагират различно на травми в сравнение с все още живите. Фрактурите и разрезите имаха вид на нанесени, докато костта все още е притежавала някаква еластичност, което ще рече, че травмите са предшествали смъртта или са нанесени горе-долу по същото време.

За съжаление, би било трудно да се установи дали се е случило малко преди, или малко след смъртта. Нямах илюзии за жестокостта, на която са способни някои хора, но колкото и мрачна да бе теорията на Фриърс, бях виждал и по-лошо. Но не мислех, че случаят е такъв.

— Съмнявам се — отвърнах. — Още не съм имал възможност да ги огледам както трябва, но тибията и фибулата не изглежда да са счупени при удар с нещо. Бих казал, че травмите са в резултат от сили на съпротивление. Нещо е държало глезена неподвижен, докато останалата част от крака е била усукана настрани, достатъчно силно, за да се извади тазобедрената става и да се счупят костите. Освен това трябва да имаме предвид и счупения врат. Увредени са два прешлена, но не и черепът. Как е възможно да бъде ударен достатъчно силно, за да му се счупи вратът, но без да се нанесе травма на черепа?