Саймон Бекетт - Мъртви води

— Бил си в Териториалната армия?

Той се засмя.

— Тогава не бях така обемист. Хвани третия изход на кръговото.

Лънди ме бе уверил, че няма да ми трябва навигацията. Не живееше далеч от пътя ми, но движението беше натоварено.

— Значи удар с длан може да предизвика такава травма? — попитах, щом излязох от кръговото.

— Теоретично, но аз самият никога не съм се сблъсквал с подобно нещо. Сигурен ли си, че не е резултат просто от удар със сопа или нещо подобно?

Не можех да кажа със сигурност с какво е ударен мъртвецът, но се съмнявах да е оръжие. Въпреки че уврежданията в долната половина на лицето затрудняваха определянето на причината, всеки предмет с твърд ръб — като тухла или чук — най-вероятно щеше да предизвика фрактури с неговата форма.

— Не мисля.

— Тогава, ако говорим за голи ръце, удар с длан ми звучи най-вероятно — уточни Лънди. — Но ще трябва да удряш наистина силно и под точен ъгъл, за да го направиш. По принцип най-вероятно е да се стигне до разкървавен нос или до избити предни зъби.

— Този удар не просто е избил зъбите. Изглежда, че челюстта точно под носа е поддала — обясних, като натиснах спирачка, понеже един камион се напъха в моята лента, без да даде мигач. — Много кости от този участък липсват, а останалото изглежда по-поресто, отколкото би трябвало.

— Поресто?

— Беше пълно с дребни дупчици като аерошоколад. Може да е генетичен дефект на костта, може и да върви в комплект с някаква инфекция. И в двата случая нещо е отслабило структурата достатъчно, та удар с ръба на дланта — ако приемем, че е това, — да я строши и да избута ралника право в мозъка.

Лънди кимна замислено.

— Значи смятаме това за вероятна причина за смъртта?

Бях го обсъдил с Фриърс, без да стигнем до конкретно заключение.

— Трудно е да се каже. Не е контузия, след която жертвата ще оцелее, но това не означава, че именно тя е причината за смъртта. Ако съм прав за фрактурите, падането ще е било фатално само по себе си. Предполагам, че ударът в лицето е бил пръв, последван от падането, понеже няма да има смисъл да удряш човек с всички останали контузии. Но не мога да ти кажа колко време е изминало между двете.

— Поне означава, че е бил мъртъв или в безсъзнание, преди някой да му отнесе половината лице с ъглошлайфа — промърмори с гримаса Лънди. — Но все пак се вижда логиката. Убиваш някого в бой — случайно или не — и после прикриваш доказателствата зад други контузии. Стараеш се смъртта да изглежда като сблъсък с лодка и едновременно с това да разрушиш всички възможности за идентификация. След това омотаваш трупа в бодлива тел и го пускаш в дълбок участък на Бакуотърс с надеждата, че, ако го намерят, ще изглежда като жертва на инцидент.

— Няма как да изглежда така, не и след щателно проучване на тялото.

— Да, но трябва да им признаеш, че са опитали. Следващата наляво.

Завих, където ми показа. Вече се намирахме в жилищен район с приятни, сравнително уединени къщи и черешови дървета по ръба на дворовете. Цъфтящите в розово череши придаваха на улицата празничен вид, досущ като декор за сватба.

Лънди си подръпваше мустаците — знак, който се бях научил да тълкувам като признак, че размишлява.

— Какво друго успя да откриеш?

— Нищо особено. Бил е висок метър осемдесет и шест-седем и между тридесет и четиридесетгодишен. Засега мога да кажа само толкова.

— Някакви предположения колко време е престояло тялото във водата?

— Вероятно няколко месеца, но без да знаем дали е дрейфувало, или е било потопено от бодливата тел през цялото време, няма начин да се определи по-точно.

— В името на опростяването да предположим, че е било на телта. Какъв срок му даваш в такъв случай?

Помислих малко, преди да отговоря:

— Като броим зимата и вземем предвид, че пролетта беше студена, — някъде между шест и осем месеца.

Лънди кимна.

— Ема Дерби изчезна точно преди седем месеца.

Този факт не ми беше убягнал.

— Някакъв късмет в проследяването на бившия й? — попитах, наясно накъде отива разговорът ни.

— Още не. Възложих случая на един полицай, но след това се наложи да вляза в болницата да ми тикат проклета тръба в гърлото. Не съм имал възможност дори да видя снимката на мотоциклета, за която ми спомена.

— Но смяташ, че Вилиърс може да е убил Марк Чапъл, както и Ема Дерби.

— Мисля, че звездите май започват да се подреждат в тази посока. Очевидно, ако Чапъл се окаже жив, се връщаме на началното поле. Но добавянето на стария приятел на Ема Дерби в кашата би обяснило някои подробности. Не си представям, че Вилиърс ще реагира добре на появата на съперник, така че имаме потенциален мотив за убийство. А удар с ръба на дланта е една от хватките, които би научил с неговия военен опит. Няма нужда да ти харесва да играеш на войничета, за да помниш какво са те учили… — Той посочи към къщата от другата страна на улицата. — Пристигнахме. Можеш да спреш пред алеята.