Саймон Бекетт - Мъртви води

Отсъствието му означаваше, че мога да работя без прекъсване по моята задача, което ме устройваше. Лан предложи да помогне, но я уверих, че ще се справя. Преоблякох се в манта и гумена престилка, и влязох в прохладната и подредена зала за аутопсии. Затворих вратата почти с облекчение.

Нощното изкисване бе довършило започнатото от месеците на дъното на потока. Колкото меки тъкани бяха останали, вече бяха опадали от костите и ставите на труп от бодливата тел. Систематично ги отстраних от неприятната супа, в която се бе превърнал разтворителят, след това изплакнах костите и ги оставих да съхнат. Това ми даде възможност да проуча предните краища на ребрата, хълбочната кост и лонната симфиза, всички кости, които биха ми дали някаква представа колко възрастен е бил индивидът, когато е починал. Докато работех, се постарах да не размишлявам прекалено за бившия приятел на Ема Дерби. Все пак жертвата можеше да е съвсем различен човек, а байкърското яке и ботушите в крайна сметка да се окажат съвпадение.

Така или иначе, съвсем скоро щяхме да разберем.

Докато вадех почистените кости, се изкуших да разгледам по-подробно многобройните фрактури, претърпени от скелета, особено на десния крак. Но те можеха да почакат. Ако онова, което бях видял на рентгена, се явяваше меродавно, нямаше съмнение на какво трябва да обърна внимание преди всичко.

Истинската история се криеше в черепа.

Колкото и да са полезни рентгеновите снимки, те са само двуизмерни. На места с множество травми предизвиканите от нараняването контузии могат да се припокрият една с друга на снимката и така трудно да се изясни точно какво се е случило. Такъв беше случаят тук. Предния ден бях свалил откачената и зле увредена долна челюст, преди да поставя черепа да се кисне. Дори преди челюстната кост да е добре почистена, виждах дълбоката цепнатина в средата й, приживе дарявала собственика си с трапчинка на брадичката. Оставих я настрани и поднесох скалпел с тънко острие към процепа между втория и третия шиен прешлен, за да прережа гръбначния стълб. След това поставих черепа да се кисне в отделен съд. Не исках малките костни фрагменти, паднали от него, да се смесят с тези от всички други телесни части.

Сега, докато го плакнех, забелязах, че криминологът в крайна сметка грешеше в твърдението си, че уврежданията са причинени от перка на лодка. Някакво бързо движещо се въртящо се острие бе минало през деликатните лицеви кости като вършачка. Бързо движещо се, понеже извивката на разрезите в костта, оставена от острието, беше с чисти ръбове и много малко нацепване. А въртящо — заради формата на вдлъбнатините — по-плитки в двата края, но по-дълбоки в средата, което предполагаше кръгово движение.

Разрезите минаваха успоредно един на друг и повече или по-малко хоризонтално спрямо лицето. Един от тях, дълъг няколко сантиметра, бе прорязал горната аркада на очните орбити и ниската част от носния хребет, която се намира помежду им. Друг разрез минаваше точно под първия, като разделяше зигоматичните кости и от двете страни. Под тях контузиите се сближаваха все повече, на места дори се сливаха, така че беше трудно да се различат отделните вдлъбнатини. Долната назална област беше пръсната на няколко парчета, а максилата — горната челюст, в която са били горните зъби, бе напълно надробена в областта непосредствено под носа. По-внимателен оглед на парченцата показа, че необичайната порьозност на костта я превръща кажи-речи в пемза.

Щеше да е нужна внимателна реконструкция, за да се образува ясна картина на случилото се. Липсваше голяма част от костната маса — хлабави парчета, опадали или отхапани от водни мършояди. По местата си бяха останали малко на брой зъби и сред тях нямаше здрави — бяха цепнати от преминаването на въртящото се острие.

Но аз исках да огледам самите разрези. Приготвих силиконово желе и внимателно го нанесох в двата най-добре изразени прореза. Когато изсъхнеше, отливките щяха да покажат извивката в подробности, да разкрият що за шарка е оставило острието по костта. Оставих силикона да се втвърдява и насочих вниманието си към костния израстък, който беше потънал на дъното на съда. Именно него забелязах първоначално на снимките, почти скрит сред черно-бялата каша от припокриващи се травми. Представляваше тънка, подобна на листенце костица с неравен край на мястото на отчупването си от черепа.

Оглеждах тъкмо нея, когато вратата се отвори и в залата нахлу Фриърс.