Саймон Бекетт - Мъртви води

Усетих, че звуча закрилнически. Лънди въздъхна.

— И няма представа кога е снимано?

Поклатих глава, но той не очакваше отговор. Разтри лицето си.

— Прекрасно. И какво друго каза Рейчъл за този…

— Марк Чапъл. Само че сестра й се срещала с него в Лондон и той продуцирал музикални видеоклипове. И притежавал "Харли", досущ като този на снимката.

— Като или същия?

— Не знам, но и не исках да разпитвам прекалено много. Рейчъл вече знае, че сме намерили нов труп и не исках да направи връзката.

Лънди ми се стори озадачен.

— Каква връзка?

— Между мотора на снимката и байкърското яке и ботуши на трупа от потока.

Прозрението се разля по лицето му.

— Боже, май остарявам! Добре, ще трябва и аз да погледна снимката. И ще видим какво още ще изскочи за този Марк Чапъл. Може да е задънена улица, но ще трябва да изключим и него, ако не друго.

Инспекторът погледна покрай мен и се изправи, като направи видимо усилие да се отърси от умората.

— Ето я и шефката.

Обърнах се и видях Кларк да напредва между паркираните полицейски коли. Светлият й тренчкот беше разкопчан и се вееше около нея, докато крачеше в наша посока. Когато спря пред мен, ми се стори уморена и раздърпана, но преди всичко ядосана.

— Фриърс е още в къщата, мадам — обади се Лънди с нетипично официален тон.

Главната инспекторка му кимна едва забележимо, но беше очевидно, че аз съм в основния фокус на вниманието й. Бухналата й рижа коса заплашваше да се изскубне от хлабавия черен ластик, който я придържаше на опашка, докато Кларк ме гледаше, сърдито стиснала устни.

— Просто за да съм наясно, доктор Хънтър, можете ли да ми обясните защо сте влезли в къщата, преди да ни се обадите?

— Знаех, че вътре може да има ранено момиче, което се нуждае от помощ.

— И сметнахте, че сте най-подходящ да я окажете? Вместо да речем "Бърза помощ"?

— Наоколо нямаше линейка. А аз бях тук.

— Значи затова сте решили да замърсите местопрестъплението.

Търпението ми беше на изчерпване. Аз също бях уморен и прекарах последния час в преразказване на случката, като се чудех дали съм могъл по някакъв начин да я предотвратя.

— Не знаех, че е местопрестъпление, преди да вляза вътре. Много внимавах къде стъпвам и не съм докосвал нищо, освен това излязох веднага, щом осъзнах какво е станало. Така че, да, много съжалявам. Но не толкова, колкото щях да съжалявам, ако бях допуснал нечия смърт, докато седя отвън и кърша пръсти.

Осъзнах, че съм повишил глас. Лънди помръдна притеснено, а Кларк се взираше в мен изпод рижия си бретон със студени очи, обградени от светли клепки. Ето моментът на истината, помислих си.

От къщата се разнесе шум. Изнасяха носилка, черният чувал за трупове върху нея мътно отразяваше проблясващите сини лампи, докато го прехвърляха към микробуса на моргата. Кларк погледа още малко и въздъхна.

— Трябва да говоря с Фриърс.

Лънди тръгна след началничката си, а погледът, който ми отправи, би могъл да е както предупреждение, така и порицание.

Докато се отдалечаваха към озарената от прожекторите къща, се чу затръшването на задната врата на микробуса. Обърнах се и видях асистент-патолога да затваря и страничната врата, с което скри от очите ми вътрешността на купето и товара му.

Закараха ме до къщата за гости, но въпреки това успях да си легна едва след три. И не можах да заспя. Сигурно беше плод на въображението ми, но ми се струваше, че още подушвам животинската миризма на немито на Едгар Холоуей. Затворех ли очи, виждах подутото лице на Стейси Кокър и ужасната студенина на кървавочервените й очи. Лежах буден — първо по време на хрипливия лай на тюлените, после през утринния грак на чайките. Небето вече просветляваше, когато най-после се унесох в неспокоен сън.

Когато алармата ме събуди, ми се стори, че не съм успял да мигна. След дълъг душ и спретната набързо закуска се почувствах малко по-човешки. Рейчъл не вдигна, когато се опитах да й се обадя, но и също бе стояла до късно. Нямах представа по кое време се е прибрала, а и щеше неизбежно да й се наложи още със ставането да съобщи новината на Джейми.

Оставих съобщение, за да кажа, че се надявам да е добре, и подкарах към моргата. Никой не ми бе казал да не го правя и, докато не ми наредяха друго, възнамерявах да продължа да си върша работата. Не забелязах следи от Фриърс, но той или беше работил по аутопсията на Стейси Кокър нощес, или щеше да се подготвя да я извърши тази сутрин.

Не му завиждах.