Саймон Бекетт - Мъртви води

Преминах през срещата с Едгар, включително възбуденото му състояние и точните му думи, когато Рейчъл се опита да го разпита. Инспекторът слушаше без коментар, докато приключих.

— Ако Стейси Кокър е взела завоя и е видяла Холоуей пред себе си, това би обяснило защо е излязла от пътя. А щом той е видял фаровете на колата във водата, вероятно се е намирал наблизо. Не са светили дълго.

— Холоуей?

— Така се казва. Едгар Холоуей… — Лънди погледна към озарената от светлина къща. — Това ще разлае здравата кучетата…

— Заради неговата дъщеря ли имаш предвид?

Инспекторът вдигна вежди.

— Откъде си чул за това?

Обясних как Рейчъл ми е споделила за изчезването на момиченцето на Едгар. Лънди потърка брадичка с опакото на дланта си.

— Трябва да е било… преди двайсет години, че и отгоре. Случаят на Роуън Холоуей беше един от първите, по които работих след преместването си тук. Предизвика доста вълнения на местно ниво. На девет годинки, излязла една сутрин през ваканцията и не се върнала. Така и не открихме какво се е случило с нея, макар че…

— Макар че?

Той се усмихна уморено:

— Канех се да кажа, че отначало заподозряхме баща й. Бил е сам у дома в деня на изчезването на Роуън, така че неизбежно го проучихме. Ще трябва да потърся досието, но доколкото си спомням, бяха го описали като странна птица. Дори тогава бил затворен, не общувал с хора. Съпругата му работеше в магазин в Крукхейвън и мисля, че той беше някакъв естествоизпитател, пишеше учебници или нещо такова. Спокойно пускали дъщеря си да скита сама из Бакуотърс, така че се вдигна голям шум, когато изчезна.

— Обвиниха ли Едгар?

— Не, не се намериха доказателства, а учителите й смятаха, че момиченцето изглеждало доволно от живота си у дома. След това Едгар преживя криза, ако правилно си спомням, и по-нататък разследването просто… забави ход.

— Дъщеря му руса ли е била?

— Сега като го спомена, да. Но ми се струва слабо вероятно да е сбъркал Стейси Кокър с дъщеря си, само защото и двете са имали "коса като слънцето", така де. Роуън беше само на девет, когато изчезна, и сега щеше да е към трийсетте.

— Не съм сигурен, че Едгар е способен на подобни рационални размишления. А и беше тъмно, вероятно първо е видял русата коса. Това му е стигнало, за да се хвърли да я вади от потока и да я донесе право тук.

Лънди порови пак в джоба си и извади пакет таблетки срещу киселини.

— Може би, но това е работа за психиатрите. А и ако Стейси Кокър му е напомняла за дъщеря му, това прави случилото се тук дори по-ужасно, не мислиш ли?

Тази непоносима мисъл остана да витае помежду ни.

— Като каза, че ще разлаем кучетата, нямаше предвид само Роуън Холоуей, нали? — попитах.

— Не — Лънди сдъвка няколко таблетки. — Сега хората ще започнат да се питат как е било допуснато Холоуей да живее по този начин. Социалните ще трябва да обяснят доста неща, очевидно не е трябвало да остава насаме тук, в нищото. Освен това не можем да пренебрегнем вероятността да носи отговорност и за други изчезвания, не само за това на дъщеря си. Това ще обърне с краката нагоре разследването за Ема Дерби.

Исусе. Разтрих очи, твърде уморен, за да мисля праволинейно.

— Сериозно ли смяташ, че той може да има нещо общо с това?

— Един бог знае. Но ще трябва да претърсим това място сантиметър по сантиметър. Отвътре и отвън… — Инспекторът поклати глава и се загледа в черупките и парчетата плавей, осеяли като маркери обраслата градина. — Не е нещо, което очаквам с нетърпение. Няма да знаем дали тук има човешки останки, ако не разкопаем целия парцел. Достатъчно лошо беше с кучешкия гроб при Вилиърс, а това място е като проклето гробище за домашни любимци!

Дадох си сметка, че е прав. Не стига че гъстите шубраци трябваше да се разчистят, но и гниещите тук животински трупове щяха да объркат всяко обучено за търсене на останки куче.

Но споменаването на Ема Дерби ми припомни нещо друго.

— Рейчъл спомена ли ти за мотоциклета?

— Не, но и не съм я виждал, откакто я отведоха за показания. Какъв мотоциклет?

Предпочитах Лънди да го чуе от нейната уста, но той трябваше да знае за откритието ни. Разказах му за снимката на блестящия "Харли Дейвидсън" на дюната и за възможността старият приятел на Ема Дерби да се е навъртал наоколо.

— Чакай да видим правилно ли разбрах, забелязала е морската крепост едва сега? — попита той смръщено.

— Познала мотора, но смятала, че снимката е стара. И крепостта почти не се вижда. Разпознава се по формата — и то само защото е показана по-добре на други снимки от същото място.