Саймон Бекетт - Мъртви води

Патологът вдигна черепа.

— Смяташ, че е паднал?

— Не виждам какво друго може да е. Падане с висока скорост от мотор или удар от кола могат да причинят подобни увреждания, но по тялото или дрехите липсваха следи от ожулвания. По-вероятно е падане отвисоко. Ако стъпалото е ударило нещо или се е заклещило по пътя надолу, инерцията е счупила крака. Останалите фрактури също съответстват на версията. Предполагам, че черепът е бил защитен от ръка или рамо, когато се е приземил, но внезапният откат е счупил врата.

Фриърс кимаше.

— И след това някой е взел ъглошлайфа, за да се опита да прикрие самоличността му и да инсценира удар с лодка.

— Да, но си мисля, че има и други интересни факти — вдигнах крехкото парче кост с форма на листо. — Това какво е според теб?

Фриърс го взе от мен с гримаса.

— Част от ралника. Какво за него?

— Беше вкаран навътре в черепа.

— Не раз… О! — Все още стиснал костта, той забърза към рентгеновите снимки, закачени на светещото табло. Гледа ги известно време и после поклати глава. — Дявол ме взел! Подобно нещо не се вижда всеки ден!

Ралникът е тънко, вертикално острие от кост, което се намира в задната част на носа и разделя назалната кухина на две. На снимките беше скрито от по-очевидните лицеви травми зад начупената мозайка повредени кости. Но се различаваше леко призрачен бял силует с връхче, все още забито във фронталния лоб на мозъка отзад.

— Когато го видях, предположих, че трябва да е тласнат нагоре от въртящо се острие или диск — казах на патолога. — Но в подобен случай ралникът щеше да е срязан, а не избутан навътре. И определено не под ъгъл нагоре, както е тук.

— Именно — Фриърс ми се стори недоволен от самия себе си. — Не си го представям да се случва и при падане!

Аз също. Трупът трябва да е паднал по лице, което само по себе си щеше да предизвика сериозни травми. Не виждах следи от подобно нещо… При все това щеше да е нужен силен удар под точния ъгъл, за да забие ралника във фронталния лоб. Което означаваше, че причината за участта на жертвата беше зловеща катастрофа.

Или екзекуция.

— Удар с ръба на дланта…

Лънди замлъкна, за да си издуха носа. Беше късен следобед, слънцето добросъвестно надзърташе между тъмните облаци. Инспекторът седеше на пътническото място в колата ми, все още видимо замаян от ендоскопията. Бях му звъннал да го осведомя за находките ни, забравил, че ми каза какво му предстои този ден. Описвах какво съм открил, когато той извинително ме прекъсна и сподели, че все още е в болницата и не може да говори свободно. Бяха му сложили упойка за процедурата и му бяха казали да не шофира до края на деня. Съпругата му, която се очакваше да го вземе, била извикана да прибере внучката от занималня след училище.

Болницата, както в повечето случаи, се намираше близо до моргата, а аз бях приключил с работата, която можех да свърша за деня. Почистените кости от бодливата тел бяха изплакнати и оставени да съхнат. Бях извършил предварителен оглед на по-важните сред тях, особено онези с фрактури или увреждания, но реших да не се заемам със сглобяването им преди сутринта. Липсата на сън и събитията от предишната вечер започваха да вземат своята дан. По-добре беше да оставя това занимание, докато си отпочина, вместо да пропусна нещо заради недостатъчна концентрация.

Така че обещах на Лънди да го закарам у тях. Радвах се, че ще имам компания и повод да се поразсея. Не бях се чувал и с Рейчъл. Опитах се да й се обадя отново, но тя продължаваше да не вдига. Не исках да я притискам, наясно бях, че ще трябва да се справя с последиците от убийството на Стейси Кокър. Въпреки това мълчанието й тегнеше в ума ми.

Когато го взех от болницата, Лънди ми се стори уморен. Попитах как е минало, но с тон на човек, който не желае да обсъжда случката, той отвърна само:

— О, добре…

След това попита дали съм открил нещо ново по останките.

Видимо прояви интерес, когато му казах за ралника, и обясни, че подобна контузия може да бъде предизвикана само от много точен или много късметлийски удар.

— Удар с ръба на дланта ли? — недоразбрах.

— Това е хватка, която усвояваш при обучение по ръкопашен бой и в някои видове бойни изкуства. Вместо да си трошиш пръстите да удряш някого, забиваш ръба на дланта си в лицето му… — Лънди вдигна собствената си ръка, за да демонстрира, дланта му бе изнесена навън, пръстите — свити като нокти на лапа… — Гадно е, но ако искаш да спреш някое развилняло се копеле, ще свърши работа. Един бивш пехотинец ми показа удара, докато бях в Териториалната армия [13] Част от Британската армия, състоящ се от доброволци, които редовно участват в обучения и военни мисии, днес носи името Армейски резерв. — б. р. , заедно с още няколко мръсни номера.