Саймон Бекетт - Мъртви води

— Защо Вилиърс би му носил храна?

— Не изглежда типично, знам, но Холоуей надали е ходил да пазарува. Може би Вилиърс му е носил по някоя кутия, за да го радва, докато е използвал къщата му да съхранява разни неща, като пушката например. Идеално място, като се замислиш. В средата на нищото, никой не те вижда да идваш и да си отиваш, и никой от обитателите няма да вдигне шум.

Да, в това имаше смисъл. И би обяснило защо Вилиърс е отишъл до къщата, докато Стейси Кокър е била там. Лънди дояде бисквитата си и я прокара с глътка чай.

— Разбира се, на тази теория й куца едно — допълни той и остави чашата си — защо човек като Лео Вилиърс изобщо ще знае за съществуването на Холоуей, да не говорим за адреса му? Богаташ като него, със сериозни пари и възможности… какво го е накарало да се гуши в някаква далечна колиба? И защо изобщо все още се навърта наоколо? Защо не е напуснал страната или да се скатае някъде на по-голямо разстояние, където никой няма да го разпознае?

— Не знам. Защо?

— Нямам никаква представа, мамка му! — Инспекторът си взе още една шоколадова бисквита и я строши на две. — Въпросът не беше риторичен, наистина нямам представа. И това ме побърква. Кара ме да мисля, че гледаме от грешния ъгъл. Нали се сещаш за онези оптични измами, където нещата са наредени да изглеждат по определен начин, ако ги гледаш от конкретен ъгъл? Всичко зависи от перспективата и не мога да се отърся от чувството, че нашата куца.

Той продължаваше да троши бисквитата, докато говореше, като разсеяно я разчупваше на все по-малки парчета, които пускаше в чинията. Поведението му се беше променило и се хванах, че внезапно съм застанал нащрек.

— За това ли искаше да поговорим? — попитах.

Той се усмихна и остави останалите парчета от бисквитата.

— И за това също — Лънди си избърса пръстите. — Пробивам още дупки в собствената си теория, но ми хрумна, че тялото, което още не сме открили, е на Ема Дерби. Тя е в центъра на всичко това, така че, ако онова в бодливата тел наистина е тялото на бившето й гадже, как така не открихме и нейното там?

Същата мисъл глождеше и мен. Опасявах се, че знам накъде води всичко това.

— Ако там бе имало две тела, веднага щяхме да разберем, че не става дума за инцидент с лодка. А и не знаем със сигурност дали трупът е на Марк Чапъл.

— Вярно е — съгласи се инспекторът. — Но ако се окаже, че е той, това ще породи интересни въпроси у някои хора. Лео Вилиърс може и да е главният заподозрян в момента, което не означава, че не може да има и други. Факт е, че ако бившият на Ема Дерби се окаже мъртъв, ще се наложи да хвърлим още един поглед на съпруга й.

— Не спомена ли, че Траск има алиби? Не го ли оневинихте сами?

— Направихме го и наистина има алиби. Но само защото е на чисто за съпругата си, това не значи, че е невинен и за приятеля й. Поне не и заради същото алиби. Най-малкото ще се наложи да го разпитаме отново. Вероятно и сина му също…

Боже! Все едно в Крийк Хаус напрежението и без това не беше на предела си…

— Защо ми го казваш?

Лънди ме погледна неодобрително над очилата си.

— Не съм идиот, знам, че другаруваш с Рейчъл Дерби.

— Няма да застраша разследването по никакъв начин, ако това те притеснява.

— Успокой се, нямам предвид това! Желая ти късмет, тя много ми допада. Можеше да си стои в Австралия, вместо да идва чак тук и да помага на семейство, което едва познава. Не са много хората, които биха се ангажирали така, както тя го прави.

— Тогава накъде биеш? — попитах, този път по-спокойно.

— Просто искам да си наясно, че е едно да се забъркваш със семейството на жертва. И друго — със заподозрян… Не казвам, че Траск вече е заподозрян. Но ситуацията би могла да се промени доста бързо, ако открием, че именно тялото на Марк Чапъл е в моргата. — Лънди ме погледна над очилата си. — А случи ли се, ще се озовеш в потенциален конфликт на интереси. За благото на семейството, както и за твоето, те съветвам да помислиш дали да не запазиш малко дистанция, докато бъркотията приключи. Най-малкото се налага да си намериш друга квартира. Да продължиш да живееш в имот, собственост на потенциален заподозрян… няма нужда да ти казвам как би изглеждало това.

Нямаше нужда. Колкото и да не исках да го призная, Лънди беше прав. Гневях се, но по-скоро на себе си — че не предвидих как ще се развият нещата.

— Твърде късно е да намеря друга квартира тази вечер, но утре ще се върна в Лондон — отвърнах с горчив вкус в устата.

Шофирането до моргата щеше да отнема повече време, но така или иначе не ми бе останала много работа тук. Не можех да се преструвам, че има логична причина да стоя в Бакуотърс. Не и заради случая.