Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Потреперих при мисълта, а след това взех одеялото и възглавницата от леглото си и ги занесох в дрешника, където се свих на пода сред бъркотията от обувки за тенис, футболна топка и различни други момчешки боклуци.

Не исках да спя, но знаех, че трябва. Всичко съвсем не беше свършило и се нуждаех от почивка.

Не можех да спя с отворени очи, но се опитах. Обзеха ме мрачни мисли, докато гледах безучастно вратата на стаята ми. Стисках касапския нож и чаках чудовището да се върне.

— Може да ме попиташ.

Уотсън се обърна към Портър, а после отново насочи поглед към пътя отпред.

— Помислих си, че ако искаш да говориш за това, ще го направиш. Не е необходимо. — Той дълго мълча и после колебливо продължи: — Чух това-онова, предимно от Наш. Исках да ти кажа колко много съжалявам, но така и не ми се предостави удобна възможност. Съжалявам.

— Съжаляваш, че не си ми казал, или съжаляваш, че съпругата ми е мъртва?

Уотсън пребледня.

— Аз само…

Портър се прегърби и поклати глава.

— Не, почакай. Не трябваше да го казвам. Нервен съм. Притискат ме да отида на психиатър и аз знам, че трябва, необходимо е, но всяка клетка в тялото ми възразява. Все едно когато си дете и родителите ти кажат да направиш нещо, а ти правиш обратното, защото не искаш да направиш това, което ти казват, дори ако е правилно. Аз съм едно твърдоглаво магаре.

Уотсън леко кимна и се засуети с пликчето за веществени доказателства в ръцете си. Джобният часов ник изтрака вътре.

— Наш каза, че тя била застреляна.

Портър кимна.

— Винаги си правехме кафе сутрин, преди да тръгнем на работа. В онази нощ се свърши млякото, затова тя отиде до магазина да купи една кутия, за да имаме на другия ден. Бях заспал, докато гледах телевизия в спалнята. Не съм я чул кога е излязла. Вероятно не е искала да ме буди. Станах и намерих бележка на възглавницата й, в която беше написала, че отива за мляко. Беше единайсет и половина и тъй като бях заспал, не знаех дали е излязла преди пет минути или преди два часа, но бях спал три часа. Това прави тази работа с теб — тичаш ли тичаш и когато най-после имаш възможност да си поемеш дъх, те застига и рухваш. Както и да е, реших да чакам. Станах и отидох в дневната да чета книга. Минаха още двайсет минути и започнах да се изнервям. Обикновено ходим в минимаркета на ъгъла през една пряка, най-много десетина минути отиване и връщане и може би още пет вътре в магазина. Тя вече трябваше да се е върнала. Позвъних на мобилния й телефон, но се включи гласовата поща. Десет минути по-късно реших да отида там. — Портър млъкна, вперил очи в пътя. — Видях полицейските лампи. Завих зад ъгъла на "Уиндзор", видях лампите и разбрах какво се е случило. Разбрах, че е моята Хедър. Побягнах. Стигнах до магазина и видях, че сградата е отцепена. Пет-шест патрулни коли бяха блокирали улицата. Проврях се под лентата за местопрестъпление и един от униформените полицаи сигурно ме е познал, защото си спомням, че чух името си. След това някой ме хвана за ръката, после друг и трети… Струва ми се, че по-скоро беше кошмар, отколкото нещо, което се е случило в действителност.

— Вероятно си бил в шок.

Портър кимна.

— Вероятно.

— Обир?

— Да. Някакъв хлапак. Според Тарек, нощния касиер, Хедър била в дъното на магазина, когато бандитът нахлул и тикнал пистолет в лицето му. Познавам Тарек от четири години. Добър човек, наближава трийсетте, има жена и две деца. Както и да е, Тарек каза, че хлапакът насочил пистолета към него и му заповядал да изпразни касата. Тарек бил обиран и преди това и знаел, че не трябва да се съпротивлява, затова започнал да изважда парите от касата и да ги слага в кесии. Имал триста долара и монети. Хлапакът треперел ужасно и ти знаеш, че това е най-лошият вид обирджия. Спокойните обирджии се държат така, сякаш извършват бизнес транзакция — всеки изиграва ролята си и си тръгва по пътя. Нервните обаче са друга история. Хлапакът едва държал пистолета и Тарек си помислил, че като нищо ще натисне спусъка. И той направил точно това, само че не застрелял Тарек, а жената, която не забелязал, когато влязъл в магазина. Тя го стреснала. Завъртял се и натиснал спусъка. Куршумът улучил Хедър в дясната страна на гърдите, минал право през подключичната артерия и излязъл.

Уотсън наведе глава и се втренчи в ръцете си.

— Кръвта й сигурно е изтекла бързо. Не можеш да направиш нищо.