Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Майка ми пристъпи към мен и аз осъзнах, че носи нож, един от големите касапски ножове в кухнята. Не ми беше разрешено да си играя с тях.

— Тя какво каза на баща ти? — Лунната светлина се отрази в острието, което заблестя, когато майка ми го завъртя в ръката си. — Той знае ли?

Поклатих глава.

— Татко мисли, че ти си спала с господин Картър. — Не знам откъде бях научил думата "спя" в този й смисъл и макар да бях сигурен, че я употребих правилно, се почувствах някак странно, че я изговарям. — Той беше… убедителен, но тя не му каза нищо.

— И какво направи той?

Разказах й, пропускайки факта, че в мазето ни се разхожда плъх. Могат ли плъховете да се катерят по стълби?

— И ти няма да му кажеш, нали? Това ще бъде нашата малка тайна.

Не отговорих.

Майка ми вдигна ножа и пристъпи на лунната светлина. Очите й бяха зачервени и подпухнали. Плакала ли беше?

— Ако не му кажеш, ще ти позволя да правиш разни неща с госпожа Картър. Интимни неща. Неща, за които момчетата на твоите години могат само да мечтаят. Искаш ли?

Пак не казах нищо. Очите ми бяха приковани в острието.

— Знаеш какво ще направи баща ти, ако разбере, нали? И какво ще направи на госпожа Картър? Не искаш да бъдеш отговорен за това, нали?

— Не мога да лъжа, майко. — Думите се отрониха от устата ми, преди да се усетя, че съм ги изрекъл и преди да осъзная грешката си.

Майка ми вдигна високо ножа, хвърли се към мен и спря само на няколко сантиметра от лицето ми.

— Няма да му кажеш или ще те изкормя като шибано прасе, докато спиш. Разбираш ли? Ще избода очите ти с чаена лъжичка и ще ги напъхам в малкото ти гърло, докато ги глътнеш цели като две зрели гроздови зърна, току-що откъснати от лозата.

Ножът беше толкова близо до върха на носа ми, че ми се виждаше двоен.

Майка ми никога досега не ми беше посягала.

Никога не ме беше наранявала.

Сега обаче й повярвах.

Повярвах на всяка нейна дума.

Тя продължи да говори с тих глас, но все пак достатъчно висок.

— Ако му кажеш нещо, аз пък ще му кажа, че и ти си бил там. Много пъти. Ще разкажа как си стоял в ъгъла, извадил мъжките си части като маймуна в зоопарк. И как лигите ти са течали по твоята скъпа госпожа Картър. Как си гледал собствената си майка през прозореца на спалнята в най-съкровени моменти. Трябва да се засрамиш от поведението си, жалко, окаяно дете.

Нямах намерение да се оставя да ме заплашва. Не и този път.

— Кой направи снимката, майко?

— Какво?

— Мисля, че ме чу. Кой направи снимката? Господин Картър ли? Прав ли е татко? Имаше ли нещо между вас двамата? Затова ли той те последва толкова лесно?

Ръката й, която държеше ножа, затрепери, когато гневът й се засили. Знаех, че я притискам и че трябва да престана, но не можех.

— Някой е щракнал с фотоапарата и аз съм готов да се обзаложа, че е бил господин Картър. Затова ли го уби, майко? Ти не го примами тук, за да защитиш госпожа Картър. Искаше да прикриеш собствените си следи. Баща ми ще разбере истината. По-добре се подготви за това. Знаеш, че той няма да спре, докато не получи всички отговори. Ти трябва да му бъдеш вярна, майко. Така правят женените хора. Не се промъкват тайно да правят един Бог знае какво с един Бог знае кого.

Лицето й се зачерви.

— Не говори зло, сине.

— Не прави зло, майко — отвърнах. — Тази нощ всички нарушихме правилата.

Тя подхвърли ножа в ръката си и после го пусна. Острието прелетя на по-малко от три сантиметра от крака ми и се заби в дъсчения под. Майка ми отвори вратата, излезе ядосано в коридора и се отправи към стаята си. Баща ми остана неподвижен на дивана, без да съзнава нищо, хъркайки силно.

Извадих ножа от пода, затворих вратата на стаята си и пъхнах стола от бюрото под дръжката. Вратата имаше ключалка, но баща ми ме беше научил да я отварям с шперц, когато бях само на пет, и бях сигурен, че обикновената ключалка няма да забави и майка ми, която несъмнено беше получила същите уроци. Затворих и заключих и прозорците. Нощта беше гореща, но нямах друг избор. Представих си как майка ми се покатерва и се приближава към леглото ми, с лъжица в едната ръка и нож в другата. "Добро утро, шампионе. Готов ли си за закуска? — чувам я да казва, а после забива лъжицата в очната ми ябълка, наръгва ме в корема с голямото острие и го завърта. — Ще ядем любимото ти."