Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Плъхът се съвземаше бързо, отърсваше се от съня и стъпваше все по-стабилно на краката си. Ако плъховете страдаха от пристъпи на паника, бях убеден, че това космато чудо скоро ще изпадне в такова състояние. Гризачът обикаляше по ръба на купата, допрял потрепващото си носле до пространството, където пластмасата докосваше кожата на госпожа Картър, и спираше на всеки няколко крачки, за да изследва пластмасата, и после се връщаше към изучаването на периметъра. Обикаляше купата, всеки път по-настървено от предишния.

— О, Боже, мисля, че изпада в клаустрофобия. Какво ще кажеш, шампионе?

Кимнах.

— Със сигурност! Виж го, татко! Ядосва се!

— Никоя божия твар не обича пленничество. Няма значение дали е червей, гризач или силен човек. Заключиш ли живо същество, дори да напълниш клетката с вкусни лакомства и удобно място да положи глава, то ще иска да излезе. Този малък гадняр ще изгризе тунел в нашата скъпа съседка в опит да избяга на свобода. Представяш ли си? Дупка точно в средата й. Обзалагам се, че дори това няма да я убие. Поне за известно време. Веднъж гледах как един човек живя три дни с огнестрелна рана в корема. Кълна се, че когато светлината попаднеше под подходящ ъгъл, се виждаше през нея. Разбира се, тази дупка сега ще бъде много по-голяма, затова не очаквам, че Лиза ще живее няколко дни, но се хващам на бас, че двайсет-трийсет минути не са изключени. — Той потрепери. — Представяш ли си болката? Дупка, голяма колкото мъжки юмрук. — Татко вдигна юмрук и го показа на госпожа Картър.

Тя задърпа въжето и зарита с крака, доколкото можеше. Това само развълнува още повече плъха.

— Моля те, махни го от мен! Моля те! Ще ти кажа каквото искаш!

Баща ми се наведе над нея.

— Зададох ти лесен въпрос, но може би насред цялото вълнение ти го забрави или не ме чу, затова ще повторя — спеше ли съпругът ти с жена ми?

Госпожа Картър поклати глава.

— Не! Не, не, не!

Татко ми намигна.

— Какво мислиш, шампионе? Тя откровена ли е или измисля лъжи?

— Ааа! — изпищя госпожа Картър. Очите й изпъкнаха и лицето й се зачерви.

Погледнах плъха, който лекичко беше захапал ръбчето на пъпа й. Не достатъчно, за да пусне кръв, но определено достатъчно, за да се зачерви и подпухне кожата. Главата му беше вдигната и устата му потрепваше, докато вкусваше находката си така, както се оценява хубаво вино.

Баща ми плесна с ръце и съществото забрави за храната, и се обърна към него.

— Малкият гадняр огладнява. И обича месо. Това определено е добър знак! Сигурен съм, че си вкусна — точното количество крехкост и аромат

— Начукай си го, ненормалнико! — изтърси госпожа Картър, която пак се задъхваше. Изваждането на кърпата беше добър ход. Тя сигурно вече щеше да е припаднала, ако татко я беше оставил в устата й. — Моля те, махни го от мен — добави тя, докато по лицето й се стичаха сълзи. — Отговорих на шибания ти въпрос, затова махни го.

— Езикът, скъпа моя, внимавай какво говориш.

— Ще направя каквото искаш. Ще ти кажа всичко, само моля те…

Плъхът я захапа и тя изпищя ужасяващо. Този път гризачът не се поколеба. За разлика от първото захапване, което беше само проучващо, това беше мотивирано от глад. Татко беше прав — зверчето обичаше месо. Плъхът отхапа късче с големина пет-шест милиметра от корема на госпожа Картър. Втренчих се със страхопочитание, докато мястото първо стана розово, после червено и накрая се изпълни с кръв.

— Оооо! — изтананика баща ми. — Сега вече играта започна.

Госпожа Картър вкопчи ръце в походното легло. Кокалчетата на пръстите й побеляха, докато дърпаше рамката. Тя всмукна глътка въздух. Бях чувал израза изпъкнали очи, но до този момент не бях виждал такова нещо. Очите й наистина бяха изпъкнали, сякаш щяха да изхвърчат от главата й.

И после татко забеляза чашата вода.

— Шампионе, гледай. — Той наклони чашата и изля няколко капчици вода върху купата. Водата потече отстрани и образува локвичка там, където пластмасата се срещаше с кожата на госпожа Картър. След по-малко от секунда плъхът надуши водата, скочи от срещуположната страна на похлупака и бутна с муцуна ръба на купата. Не можа обаче да достигне водата, защото баща ми беше залепил с тиксо купата. Това, изглежда, раздразни гризача, който започна да рови. Мъничките му криви нокти разрязаха корема на госпожа Картър, без да обръщат внимание на писъците й. А тя пищеше пронизително. Мислех, че ухапването е лошо, но…