Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— И какво означава това? Талбът трябва да ги разруши и да започне наново? — попита Наш.

Клеър разглеждаше снимката на сградата с офиси, която беше разпечатал Хозман.

— Мислиш ли, че градската управа е знаела за лошия бетон през цялото време и е завела съдебното дело само за да отмъсти?

Хозман вдигна ръце.

— Не знам.

— Ние видяхме къщи в "Мурингс", затова трябва да са постигнали някакво споразумение, нали? — подчерта Наш. — Искам да кажа, че сградите ги няма, заменени са с луксозни еднофамилни къщи, затова някой си е затворил очите.

Хозман посочи друга ведомост.

— Ами, това е загадката. Открих, че близо четири милиона долара са напуснали сметките на Талбът през май и не успях да проследя получателя. Скоро след това обаче строителството в "Мурингс" започва отново и градската управа разрешава на Талбът да продължи с двата небостъргача, като одобрява много скъпо модерно укрепване.

— Тогава Талбът е подкупил някой градски големец?

— И аз мисля така. И всички съдебни дела са били прекратени.

Наш се намръщи.

— Не съм финансов анализатор, но нищо от това не ми звучи като схема "Понци". Струва ми се, че един богаташ използва богатството си, за да стане още по-богат.

— Не точно да стане по-богат — отвърна Хозман, докато ровеше в купчините листове. Намери листа, който търсеше, и го даде на Наш.

Той го погледна и му го върна.

— Не съм финансов анализатор, забрави ли?

Хозман завъртя очи.

— Талбът има шестнайсет мащабни проекта, които се осъществяват в момента, всичко от жилищни сгради, магазини, жилищни блокове и луксозни офиси. На всичките им остават няколко месеца до завършването и смучат пари, особено кулите със структурни проблеми. Веднага щом надушили проблема, поддръжниците му започнали да се отдръпват. През последния месец Талбът е платил повече от триста милиона. Той дължи още сто и осемдесет милиона през следващите две седмици и доколкото разбирам, ги няма. Талбът, изглежда, използва парите, които постъпват от нови инвеститори, за да плаща на старите, и се опитва да взима нови заеми за разходите по строителството.

— Добре, схема "Понци" — съгласи се Наш.

— Тогава каква е…

Клеър сложи ръка на устата му.

— За да бъде схема "Понци", Талбът трябва да измоли средства за фалшив проект и да използва постъпленията, за да плати на инвеститорите на другите проекти.

— Това ни връща към "Мурингс". — Хозман извади копие на брошурата, която бяха намерили при трупа на Гюнтер Хърбърт, главния изпълнителен директор на холдингите на Талбът.

— Това място е фалшиво.

— Но той строи там — подчерта Наш.

— Видели сте къщи в първия етап на строителство, общо шест, никоя от които все още не е продадена. Реалният проблем е вторият етап. Талбът продава парцели, бъдещи домове и дори дялове от луксозен крайградски клуб за голф, който ще бъде завършен през есента догодина. Обадих се на Тери Хеншоу от отдел "Финансови престъпления" на ФБР и той каза, че наблюдават Талбът от няколко месеца. Той пренасочва парите от втория етап чрез серия подсметки в чужбина и после ги, връща под чадъра на "Предприемаческа дейност Талбът", за да плаща на инвеститори от други проекти.

Клеър размаха пръст.

— Това все още не е схема "Понци". Може и да не е етично, но щом корпорацията му притежава всичките тези проекти и те са законни, Талбът вероятно си е покрил задника с някакъв дребен шрифт в договорите.

Хозман бавно се завъртя в кръг със стола си. На устните му играеше усмивка.

— Щеше да си права, но открих още нещо.

— Какво?

— Талбът не притежава земята, където смятат да построят втория етап. Той продава строежи на чужда земя.

— Щом Талбът не я притежава, тогава кой?

Хозман се ухили и очите му се стрелнаха между двамата детективи.

— Момент…

Лицето на Наш се зачерви.

— Изплюй камъчето, математико.

— Емъри Конърс. — Хозман плесна с длан по бюрото.

— Майка й оставила земята в завещанието си. Момиченцето струва сериозни кинти. И тъй като не Талбът, а тя притежава земята, имаме нещо по-лошо от схема "Понци". Има и още. Вижте това. — Той посочи подчертан с маркер параграф в някакъв правен документ.

Наш го прочете и подсвирна.

— Мислите ли, че сега капитанът ще ни разреши да привикаме на разпит Талбът?

Стъпалата скърцаха, докато слизах с голямата купа за салата на майка ми в едната ръка и чаша вода в другата. Майка ми ме гледаше напрегнато, докато взимах тези неща, и по едно време дори оформи беззвучно с устни думите: "Не му позволявай да го направи." Разбира се, не й обърнах внимание, защото не можех да "позволя" на татко да прави каквото и да било и нямах намерение да развалям доброто му настроение, като му предам такова послание. Той ми беше казал да донеса купата и знаех, че госпожа Картър не е пила нищо от часове. Реших, че е жадна, и затова взех и вода. Ако знаеше какво предстои да се случи, майка ми беше напълно в състояние да изкаже мнението си. Баща ми вече беше долу и бе приклекнал до походното легло. Приближих се и видях, че той завързва краката на госпожа Картър за рамката с трипластово найлоново въже. Вече беше завързал свободната й ръка. Тя безуспешно дърпаше въжето. Татко умееше да прави стегнати възли.