Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Но сигурно е нещо, свързано с Хедър, нали?

— Ако искаше да знаем, Портър щеше да ни каже.

Вратите на асансьора се отвориха на петия етаж.

Двамата слязоха и се озоваха в бъркотия от разхвърляни преградени стаички и разклатени малки бюра с компютри, достатъчно стари, за да имат флопидискови устройства.

Наш бързо се огледа наоколо и после тръгна по тясната пътека с кашони и купчини папки, натрупани от двете страни.

— И защо взе Уотсън? Защо не взе някой от нас?

— Дори не знаем дали е заради Хедър.

— Трябва да е заради Хедър.

Клеър знаеше, че Наш е прав. Капитанът никога не би слязъл в сутерена по друг повод.

— Да, вероятно.

— Затова защо Уотсън?

— Според патлака, който ти е разрешено да носиш, ти си детектив. Защо мислиш, че Портър не пожела да вземе един от нас?

— Аз съм най-добрият му приятел.

Клеър се зачуди дали Наш няма да се разплаче.

— Може би иска да бъде с някого, който не знае за Хедър. Така напрежението ще е по-малко. Не съм споменавала нищо, но ние знаем и това създава напрежение. За него е трудно да се върне на работа, заобиколен от всичко това, и да съзнава, че не може да направи нищо. Мисля, че Портър се държи по възможно най-добрия начин. Определено по-добре от мен, ако аз бях на неговото място. Аз щях да съм напълно съсипана.

Те намериха кабинета на Хозман, две врати преди дъното на коридора, вляво. Вратата му беше отворена и той им направи знак да влязат.

— Кой е готов за малко математика?

Клеър посочи Наш.

— Това е твоят човек. Наш е печелил щатската олимпиада по математика в гимназията три поредни години.

Хозман погледна Наш и учудено повдигна вежди.

— Наистина ли?

— Наистина. Веднага след като спечелих златото на овчарски скок — кимна Наш. — Освен това правя жесток пай с череши. Трябва да видиш колко нашивки съм получил.

— Тогава няма любители на математиката, така ли?

— Не.

— Знаете ли какво е схема на Понди?

Клеър вдигна глава.

— Това е когато някой човек или фирма плаща на старите си инвеститори от капитала, придобит от нови инвеститори, а не от печалбата от предишните инвестиции.

Наш подсвирна:

— Еха, секси си, когато знаеш отговорите.

Тя го удари по рамото.

Хозман почука с пръст по купчина листове на бюрото си.

— Мисля, че точно това става тук, и не само с "Мурингс", но и с всички холдинги на Талбът.

Клеър се намръщи.

— Как е възможно? Той е един от най-богатите хора в Чикаго, вероятно в страната.

— Богат е на хартия. Безумно богат на хартия, но има сериозни проблеми. Нещата с "Мурингс" тръгват на зле преди две години. Талбът купува всичката онази земя и една седмица преди фирмата му да започне да събаря с булдозери сградите, Отделът за планиране и съхранение на исторически сгради на Чикаго спечелва съдебно дело и спира проекта. Те смятат, че кварталът трябва да бъде запазен. По време на разцвета на Сухия режим в района изникват най-малко десетина контрабандни питейни заведения. Отделът мисли, че ще служи по-добре на града, ако обнови квартала в автентичния му вид и превърне крайбрежната зона в Мека за туристи. В едно от заведенията често идвал Ал Капоне. Гангстерите винаги са печеливш избор.

Клеър наклони глава настрана.

— Но Талбът сигурно го е предвидил, нали? Западнали лайняни дупки или не, Отделът запазва такива места из целия град. Предполагам, че един умен строител на недвижими имоти подсигурява бюджета и сроковете си, за да се справи с тези групи.

Хозман почука с пръст по една ведомост.

— Права си. Талбът е сложил настрана двайсет милиона в гаранционна блокирана сметка специално за да се бори с тези момчета. Той не само че го е предвидил, но и адвокатите му чакали в съда в деня, когато било подадено възражението, с техен иск.

— Смятал е да съди Отдела за планиране и съхранение? — попита Наш.

Хозман се ухили.

— Нещо по-добро. Талбът завел дело срещу градската управа. Адвокатите му твърдели, че контрабандните питейни заведения са построени без разрешително и че не само е незаконно да бъдат запазени, но и градската управа е длъжна или да ги обнови по съвременните изисквания, или да ги събори.

Клеър подсвирна:

— Еха! И как реагирал Градският съвет?

— Не били доволни и предприели контраудар. На другия ден спрели строежа на два небостъргача, които Талбът изграждал в центъра на града, единият с офиси, а другият — жилищна сграда. Очевидно се е намесил някой, който подал сигнал, че фирмата на Талбът използва нестандартен бетон. Анализирали материала и се оказало вярно. В сместа имало твърде много пясък или нещо друго. Все още се опитвам да проуча детайлите. Сградата с офиси е на четирийсет и три етажа и струва шестстотин осемдесет и осем милиона долара, а жилищната кула е шейсет и четири етажа и с цена близо един милиард.