Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Той завъртя очи.

— Какво друго открихте?

— Жертвата в сградата на "Мълифакс" е Гюнтер Хърбърт, главен изпълнителен директор на "Строителство на недвижими имоти Талбът", жилищния комплекс "Мурингс" и десетина други предприемачески фирми. Съпругата му съобщила, че е изчезнал преди пет дни. Тръгнал за работа и така и не стигнал дотам. Айзли го идентифицира преди около един час. Той определи, че смъртта е настъпила преди пет дни, затова по всяка вероятност е бил отвлечен, докато е отивал в офиса.

— Казахте ли на капитана?

— Има и още, Сам — рече Наш. — Кажи му, Клерче-меченце.

Клеър засия.

— Обувките, които мъртвец номер едно е носил, когато е целунал автобуса. От лабораторията изпратиха съвпадение на отпечатъците, които сне Наш.

— На кого са?

Наш забарабани с пръсти по ръба на бюрото.

— Артър Талбът.

— Клерче. меченце ли ме нарече?

Портър направи знак на Наш да млъкне, преди той да успее да отговори.

— Обувките са на Талбът?

— Той е човек, който би си купил обувки за хиляда и петстотин долара, нали?

— Защо У4М би носил обувки на Талбът?

— По същата причина, поради която е отвлякъл дъщерята на Талбът. Човекът е направил нещо лошо и У4М иска ние да знаем. Това е последното му "ура", лебедовата песен. Убиецът не иска да зарежем играта, затова нагласява нещата за нас — каза Наш. — Някак е отмъкнал обувките на Талбът, напъхал е вестници, за да станат на мъничките му крачета и ги е обул, преди да се хвърли пред автобуса.

— Клеър, опитай да се свържеш с Хозман по телефона. Разбери докъде е стигнал с финансите. Трябва да ускорим този въпрос — нареди Портър.

Клеър взе мобилния си телефон от бюрото и се отправи към ъгъла на стаята, набирайки номера на Хозман.

Портър се обърна към Уотсън:

— Нещо за часовника?

Уотсън поклати глава.

— Показах снимка на чичо ми, но той каза, че трябва да види истинското нещо, за да може да помогне. Опитах се да взема джобния часовник от склада за веществени доказателства, но ми казаха, че могат да го дадат само на теб или на Наш.

Портър завъртя очи. Не искаше политиката на Управлението да го забави точно сега.

— Когато приключим тук, ще дойда с теб.

— И още нещо — каза Наш. — федералните власти искат да участват в разследването. Цяла нощ звъняха от местния оперативен офис. Емъри обаче е на повече от дванайсет години и няма доказателство за прехвърлянето й извън границите на щата, затова ние разследваме случая.

— Нека видим докъде е стигнал Хозман. Федералните може да ни помогнат със счетоводството на Талбът. Нещо ново за "Мурингс" или "Мълифакс", след като говорихме?

Наш поклати глава.

— Претърсили са всяка къща и са намерили доказателства за няколко души, които са се заселили там незаконно, но нищо повече. Ако У4М е закарал Емъри там, вече я няма. Все още обхождат тунелите, но те продължават с километри, под целия град. Няма да я намерим, като се разхождаме в тъмнината. Трябва ни следа. Освен трупът, в "Мълифакс" няма друго.

— У4М ни заведе там. Има причина. Вероятно е…

— Във финансите, ясно — прекъсна го Наш. — Федералните, Хозман, финансите. Заемам се.

— Портър? Може ли да поговорим за момент? — На вратата стоеше капитан Хенри Долтън. Никой не го беше видял кога е дошъл. Оредялата му коса беше пригладена назад, все още влажна от душа, а костюмът му беше чист и безупречно изгладен.

Портър погледна Наш и Уотсън.

— Извинете ме.

Капитанът сложи ръка на рамото му и го поведе към коридора. Огледа се наляво и надясно, увери се, че са сами, и тихо заговори:

— Виж, снощи колегите от Петдесет и първи участък са арестували един хлапак при опит за обир. Опитал се да обере денонощен магазин в Ист Сайд с пистолет калибър.38. В магазина случайно бил един полицай, който не бил дежурен, и успял да се справи с него. Повалил го, без да бъде изстрелян нито един куршум. Обработили са оръжието, което съвпада с онова… пистолетът, с който е била застреляна Хедър.

Стомахът на Портър се сви в толкова остра и силна болка, че имаше чувството, че ще се превие на две. Пое си дълбоко дъх и се помъчи да се пребори с болката. Усети под мишницата си тежестта на пистолета, който не трябваше да носи в момента. Официално Портър беше в отпуск. Нямаше да му позволят да носи оръжие, докато полицейският психолог не напишеше оценка за душевното му състояние и не решаха, че е готов да се върне на работа. Ако случаят с У4М не беше възникнал отново, Портър все още щеше да е вкъщи и да чака новини, нещо, което да му помогне да изкара деня. Но случаят с У4М беше възобновен и го бяха повикали. Той посрещна с радост промяната, защото всичко беше по-добро от чакането и самотата.