Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Забавлявайте се! — рекох с най-добрия си глас на възрастен.

Баща ми се усмихна, сложи на главата си любимата си шапка и седна зад волана. Включи двигателя, бавно излезе от алеята, подкара по улицата и се скри зад хълма на Бейкър Стрийт. Майка ми не го последва веднага. Когато се обърнах към къщата на семейство Картър, тя дори не беше запалила мотора на колата. Седеше зад волана, вперила очи в мен. Гледаше ме гневно. Направо ме заболя. Не лъжа. Очите й сякаш изстрелваха малки лазерни лъчи, които изгаряха кожата ми. Опитах се да издържа на погледа й. Татко все ми казваше, че е важно да гледаш човека в очите, колкото и неудобно да е положението, но аз не издържах и отместих поглед. Майка ми запали двигателя, включи на първа скорост със стържене на лоста и бързо потегли след баща ми.

На алеята на семейство Картър се спусна здрач. Лъчите на залязващото слънце трептяха над чакъла.

Пуснах бейзболната топка и влязох вътре.

Чух трясъците, преди да мина през вратата на кухнята, силно дрънчене на метал, разнасящо се от мазето.

Посегнах към дръжката, надявайки се, че вратата на мазето е заключена, но не беше. Валчестата месингова дръжка се превъртя и вратата се отвори. От долу отекваше равномерно дрънчене.

Слязох по стълбите.

Госпожа Картър стоеше до петното кръв на пода. Беше увила ръка около металната рамка на походното легло и я удряше във водопроводната тръба. Всяко замахване беше последвано от сумтене. Тя спускаше леглото, придърпваше го към себе си и се извиваше, използвайки тежестта на тялото си, за да й помогне да блъсне леглото. Като се имаше предвид, че едната й китка беше окована за водопроводната тръба, а другата — за рамката на леглото, беше истинско чудо, че не е счупила ръката си.

Когато леглото се удари в тръбата, видях, че тялото й се разтресе. Самите вибрации сигурно бяха болезнени.

Не знам дали ме видя, защото не каза нищо. Косата й беше разрешена и по челото й се стичаше пот.

— Мазето ще се наводни — подчертах, — ако някак съумеете да пробиете голяма тръба като тази. Водата ще напълни мазето вероятно за един час и вие, окована за тръбата и леглото, ще останете под повърхността.

Госпожа Картър си пое дълбоко дъх, отново премести на позиция леглото и се приготви да замахне.

— Ако счупя тръбата, ще измъкна белезниците от края и ще избягам.

— Тръбата ще се спука много преди да се счупи. И водата ще нахлуе. И без това е трудно да замахвате с леглото. Можете ли да си представите колко по-трудно ще бъде, когато се изливат стотици литри леденостудена вода? Не казвам, че сте измислили лош план. Само смятам, че има малък недостатък, това е всичко. Може би трябва да помислите малко повече, преди да продължите. И без това ми се струва, че се нуждаете от почивка.

Тя пусна походното легло. Белезниците дръпнаха китките й, заплашвайки да я съборят, но госпожа Картър се задържа.

— Няма да се опиташ да ме спреш, нали?

Повдигнах рамене.

— Искам да видя какво ще се случи.

Тя се втренчи гневно в мен. Очите й бяха зачервени и блестяха от сълзи. Дишаше тежко. Не можах да не се запитам от колко време работеше по малкия си проект. Майка ми вероятно я беше пренебрегнала. Обзаложих се, че госпожа Картър е удряла тръбата часове наред.

— Тогава не ти пука дали ще умра тук?

Не казах нищо.

— За теб няма значение дали ще се удавя, или родителите ти ще ме убият, така ли? Какво съм направила, за да заслужа това? Не съм наранила никого. Мъжът ми ме преби от бой, забрави ли?

Госпожа Картър се тръсна на ръба на походното легло и се нацупи.

Беше странно. Въпреки че тя беше по-голяма от мен, понякога съзирах много по-младо момиче в израженията и движенията й. Понякога съзирах много по-младо момиче от мен, несигурно и уплашено, момиче, което очаква някой възрастен (или момче) да нахлуе и да го спаси.

Сега, когато съм възрастен, и си припомням този момент, съзнавам, че съм виждал същото това изражение безброй пъти. Когато някой е в беда, очаква някаква авторитетна личност да му помогне. Мисля, че това е защото така става във филмите и по телевизията. Героят винаги пристига в последната минута, осуетява престъплението и спасява изпадналите в беда от сигурна смърт, когато всички други възможности за избор са изчерпани. След това идват сълзите, може би прегръдка, последвани от рекламна пауза, и после програмата продължава.