Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Бях ударил главата си в пода и предишното ми главоболие се завърна с пълна сила. Съвзех се и се изправих, бършейки ръце в джинсите си.

— Не знаех, че си ти. Не очаквах, че тук ще има някого.

Тя наклони глава настрана.

— А какво по-точно очакваше да намериш? Празна къща за ограбване?

— Татко ми каза да събера багаж в някоя чанта, за да изглежда така, сякаш семейство Картър са заминали някъде. Трябваше да я оставя в колата им. Той ще я премести някъде, когато се прибере у дома довечера.

Майка ми присви очи.

— Това ли е всичко?

— Честна дума.

— Е, тогава започвай. Не ми позволявай да ти попреча.

Потърках главата си, където се беше появила доста голяма буца.

— Може ли да ми върнеш ножа?

— Трябва да си го заслужиш обратно. Може би следващия път няма да се разделиш толкова лесно с нещо ценно.

— Да, майко.

Вляво от мен имаше двукрилен дрешник. Отворих вратата и видях очукан куфар, пъхнат в ъгъла.

— Идеално! — извадих го и го сложих на леглото.

Майка ми отново се беше заловила с чекмеджетата и внимателно преравяше съдържанието на три от пет в голям шкаф от тъмен дъб, където имаше пуловери.

— Какво търсиш? — попитах.

Тя затвори чекмеджето и издърпа четвъртото.

— Не е твоя работа. — Майка ми погледна куфара на леглото. — Не забравяй да сложиш обувки. Жените винаги пътуват най-малко с два чифта обувки, понякога повече. За разлика от мъжете, които се чувстват удобно само с тези на краката им, независимо къде отиват. Може би и някое яке.

— Яке? Но сега е лято. Твърде горещо е за яке.

Майка ми се ухили.

— Това му е хубавото да сложиш някое яке. Ако намериш куфар с яке вътре посред лято, ще се зачудиш къде е отишъл собственикът, не мислиш ли? Слагай произволни неща и карай хората да гадаят Ако аз намеря такъв куфар, ще си помисля, че те са отишли на някое екзотично място, например Гренландия.

— Или Антарктида.

Тя кимна.

— Или Антарктида.

— Може да хвърля и някой бански костюм. Това наистина ще бъде озадачаващо.

— Не, ще бъде глупаво. Никой не ходи на място, където ще се нуждае и от яке, и от бански костюм.

— Ами ако хотелът в Антарктида има басейн? — възразих.

Майка ми се замисли за момент — н е мисля, че ще намериш такъв хотел в Антарктида. Но може би в Гренландия има.

Започнах да изваждам произволни неща от дрешника и да ги слагам в куфара — ризи на господин Картър, рокли на госпожа Картър, няколко панталона, вратовръзка.

— Не забравяй бельо. И чорапи, много чорапи. Хората винаги си взимат купища чорапи.

— В кое чекмедже са?

Тя кимна към малко шкафче до дрешника.

— Второто и третото там.

Приближих се и издърпах чекмеджетата. И двете бяха претъпкани — едното негово, а другото нейно. Грабнах по две шепи и от двете и ги хвърлих в куфара. Вече беше почти пълен.

— Остави няколко чекмеджета издърпани. Безпорядъкът ще създаде представата, че те са бързали да заминат — предложи майка ми.

— Неща от банята?

Тя кимна и издърпа още едно чекмедже.

— Четки за зъби, самобръсначки, дезодорант…

Намерих малка пътническа чанта в дрешника и отидох в банята. Госпожа Картър поддържаше къщата чиста и подредена. В умивалника нямаше нито едно петънце паста за зъби и огледалото беше излъскано. Всичко в шкафчето беше спретнато подредено.

Взех двете четки за зъби и тубичка паста от зелена керамична чаша и ги пуснах в чантата. След това добавих електрическа самобръсначка, флакон дезодорант "Райт Гард" розов ролков дезодорант, който леко миришеше на люляк, бурканче почистващ крем за лице "Ноксзема", конец за зъби и дамска самобръсначка, която видях на ръба на ваната. От шкафчето с лекарствата взех аспирин, две шишенца мултивитамини и три шишенца лекарства с рецепти — лизиноприл, имитрекс и блистер с хапчета против забременяване.

Оставих отворено шкафчето с лекарствата, занесох чантата в спалнята и я пуснах до куфара.

— Мога да ти помогна да търсиш, майко. Само трябва да ми кажеш какво се опитваш да намериш.

Тя махна нетърпеливо с ръка, без да ме поглежда, и продължи да рови в дрехите, наредени спретнато върху лавици от кедрово дърво.

На нощното шкафче имаше екземпляр от "Играта на обаждащия се" от Тад Макалиапър. Хората четяха по време на почивка, нали? Бях сигурен в това.