Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Татко разроши косата ми.

— Забавно е, нали? — попита той и после отново се обърна към госпожа Картър. — Виж, Лиза, знам, че тя ходи в дома ти, понякога стои там часове наред и се връща вкъщи, воняща на секс. Идва си у дома, смърдяща от мръсотията на секс и ми се усмихва, сякаш всичко е наред и не е направила нищо лошо. Е, и двамата знаем, че това не е вярно, нали? Мисля, че и двамата знаем какво става. Когато тя го уби, не е било за да защити теб, а за да се опита да защити себе си. Прав ли съм?

Мисля, че госпожа Картър не го чу. Тя си поемаше дъх на дълги, бавни глътки, като издаваше мляскащи звуци, когато въздухът се смесеше със сълзите и сополите, които задръстваха гърлото й. Очите й бяха приковани в тавана. Вече не виждаше мен или татко.

— Мисля, че изпада в шок — рекох.

Плъхът беше престанал да дращи, но беше направил бъркотия. С изключение на последното ухапване, раните не бяха дълбоки, но бяха много. Областта около водата беше осеяна с драскотини — малки белези, сякаш някой беше разрязвал корема й с бръснарско ножче. Баща ми отлепи тиксото и блъсна настрана купата, която заедно с плъха излетя в мазето.

— Проклет гризач… Беше твърде далеч от… — измърмори той, грабна чашата и плисна водата върху лицето на госпожа Картър. Задъханото поемане на въздух спря. Тя ни погледна гневно и изпищя.

Баща ми я зашлеви. Разтворената му длан остави яркочервена следа върху лицето й. Госпожа Картър млъкна. Тялото й трепереше от силни спазми.

— О, я стига! Не беше толкова лошо. — Татко избърса кръвта с хартиения плик. — Виждаш ли? Само малка драскотина. Нищо тревожно. — Той отново се наведе над нея и доближи устни до ухото й. — Ако исках да те нараня наистина сериозно, щях да направя много по-лоши неща. Веднъж отрязах плътта до костите на пръстите на един човек. Започнах от средата и после изрязах тънки малки ивици. Отне ми близо един час, докато приключа с първия пръст. Човекът едва не изпадна в шок в първите минути, но му инжектирах адреналин. Това не само че го свести, но и усили болката.

Татко погали опакото на ръката на госпожа Картър. Тя се дръпна, опъвайки белезниците.

— Знаеш ли, че в човешката ръка има двайсет и седем кости? Някои големи, други малки. Но всичките се чупят. Не съм сигурен дали онзи човек беше в състояние да чувства много на този етап, тъй като изрязах повечето му плът, тъкан и сухожилия, но квичеше като прасе. Обзалагам се, че ако го направя с теб, ако изрежа плътта от пръстите ти един по един, ти бързо ще ми кажеш истината, нали? — Той прокара пръсти по опакото на ръката й, обиколи в кръг китката й и после я стисна. — Обзалагам се, че ако разрежа правилно, ако започна тук и стигна дотук, заобиколя дорзалното разклонение тук, при улнарния нерв, ще изхлузя кожата ти като мокра ръкавица. Трябва да внимавам да не пробия някоя вена, но мисля, че ще мога да го направя. — Баща ми се обърна към мен: — Какво ще кажеш, шампионе? Да опитаме ли?

Спомних си снимката.

Татко допря длан до раната в корема на госпожа Картър и този път тя не изпищя. Очите й се избелиха и главата й клюмна настрана.

— Мъртва ли е?

Баща ми докосна шията й.

— Не. Припаднала е. — Предполагам, че рано или късно щеше да се случи. — Той се изправи и тръгна към стълбите. — Може да я развържеш, но остави белезниците. След това се качи горе и поспи. Нощта беше дълга. Аз трябва да говоря с майка ти.

— Ами плъхът? — извиках след него, но татко вече беше заминал и аз бях сам с нашата гостенка.

Сладурче? Сериозно, трябва да станеш. Всичкото това дрямане никак не е здравословно.

Емъри махна разсеяно с ръка във въздуха, за да прогони гъстата мъгла, която се беше спуснала над мислите й. Отвори очи, но не видя нищо. Разбра, че са отворени само защото почувства колко са сухи. Студеният въздух беше като пясък в очите й и тя отново ги затвори. Опита да се претърколи, но не можа.

Някой я държеше! Някой натискаше гърба й и я блъскаше към бетонния под. "Боже, не му позволявай да извади очите ми!" Не му позволявай да отреже езика ми! Емъри се подготви за болката, очаквайки в роговицата й да се забие острие, което да избоде очите й, или ръка, която да стисне гърлото й, да упражни достатъчно натиск, за да разтвори насила устата й, и…

Успокой се, сладурче. Това е количката с носилката. Не си ли спомняш? Това чудовище падна върху теб, когато ти се опита да близнеш малко канална вода като бездомно куче.